133 жертви, 4 изчезнали, 766 ранени, неизвестен брой травматизирани.
53 напълно разрушени и 17 частично разрушени моста от общо 112. Изцяло разрушена железопътна линия. 133 км разрушен газопровод. 31 разрушени и тежко увредени училища. Над 7 хиляди ученици започват учебната година в други училища в съседни градове.
Всеки ден донася нови факти за размера на щетите, нанесени от опустошителното наводнение от 14 и 15 юли, в района на реката Ар.
Този наистина катастрофален размер на щетите е една от причините бедствието да продължава да вълнува германците.
Диана Иванова разказва още.
Как и защо?
Това е една от основните теми в медиите. Редица разследвания по часове на фаталния 14 юли показват необяснимо поведение на кризисния щаб и регионалния управител, изпуснали важни часове, за да обявят бедствено положение.
Желание за оставки, за поемане на политическа отговорност, недоумение, гняв – всичко това вече над месец е гореща тема, още повече, че катастрофата се случва в навечерието на парламентарните избори в края на септември.
Дали това не е само началото?
Катастрофата поставя в центъра на вниманието темата с климата и климатичните промени – и факта, че обществото няма готовност да посреща и да се справя с подобни големи катастрофи.
Несъществуваща или остаряла система за бързо съобщаване на опасност, подценяване на риска, липсваща бърза система за евакуация, липса на алтернативни планове за защита и застрояване на районите в близост до реки. Катастрофата извади на показ, колко много райони и институции в Германия нямат план Б за подобни сценарии.
За първи път за мнозина германци климатичните промени придобиха съвсем конкретно измерение.
Катастрофата като колективна травма
Няма незасегнати. Това е една от новините на трагедията. За хората в целия регион, дори и тези, които не са загубили нищо лично и не са пострадали, травмата е обща.
Новините и разказите за хора, изчезналите ресторанти, невъзможните разходки около реката, невъзможните вечери с чаша вино, отложеното за друго време пътуване с влака, опустошеният седмичен пазар на риба и зеленчуци, изкорубеното футболно игрище и тенискортове по крайбрежието на реката…
Ежедневният свят е рухнал за един цял регион, известен и любим на цялата страна именно заради виното и един от най-живописните маршрути за туризъм през лозарските баири. Всички са засегнати. Въпросите са много – ще се съвземе ли районът? Ще се съвземат ли хората? Колко дълго ще отнеме това?
Неочаквано огледало на обществото
Голямата новина – вече над месец всеки ден хора от цяла Германия се стичат доброволно към долината на Ар да помагат. Доброволни частни инициативи веднага организираха превоз, храна, инструменти, уреди, дарения.
Очакването, че помощта ще секне след няколко седмици, не се оправда. Хората не спират да идват. В социалните медии е пълно с групи на помагащи. Именно тази безпрецедентна солидарност и съпричастност правят от трагедията нещо ново, различно, вълнуващо, защото пред очите на всички показват колко голяма е разликата между това – да наблюдаваш – и това – да участваш.
Когато участваш, намаляваш размера на ужаса, защото променяш. Пред очите си виждаме още нещо – размерът на колективната травма зависи не от размера на страданието, а от това – доколко това страдание е видяно, съпреживяно и признато от другите. Тоест – доколко страдащите се чувстват изоставени или подкрепени.
В този смисъл – начинът, по който хората се справят с последствията на катастрофата, показа простото правило – всеки е важен, от всекиго зависи трагедията да намалее.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
