Клуб „Стара Загора“ „МЕДИКЪТ ДАВА МНОГО ОТ СЕБЕ СИ“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 48, 1991 г.
Клуб „Стара Загора“
„МЕДИКЪТ ДАВА МНОГО ОТ СЕБЕ СИ“
Проф. д-р Христо Чучков е роден на 27.06.1938 г. в Горна Оряховица в семейство на медицински служители. Завършва гимназия в родния си град, а медицинско образование – в София. Работи като асистент в Медицинска академия и в Западна Германия. Доктор на медицинските науки от 1977 г. От 1985 г. е професор по анатомия, хистология и ембриология. Има над 120 научни публикации, 2 монографии, около 400 цитирания в чужбина. Член е на международни медицински асоциации. От 12.03.1991 г. е избран за ректор на старозагорския МУ.

-Проф. Чучков, какво е мястото на МУ – Стара Загора, в системата на медицинското образование у нас?
-МУ – Стара Загора, е една от институциите, които изпълняват образователна, научна и лечебна дейност в югоизточния район на България. Той е най-младият сред медицинските университети у нас. В него са развити всички дисциплини на медицинското образование. Води се успешна научна дейност. Погледнато формално, МУ – Стара Загора, още не е лечебно заведение. Но възможностите тук са много големи. Пътят е единение между университета и болницата. При нас са научните кадри, научната методология, в болницата е практиката. Трябва да се направи такова единение, че да се запазят интересите и на едните, и на другите кадри. И в крайна сметка полза ще имат обществото, болните. В образователно отношение университетът е сред най-добрите в страната. Сред петте срочни учебни заведения сме били първи, втори, трети. Мнението за кадрите, които се обучават при нас, е много добро, те са предпочитани. Тенденцията в бъдеще може да бъде само една: за да се подобрява качеството на нашето обучение, трябва да се намалява броят на студентите в учебните групи, а преподавателите да се квалифицират още повече – в Медицинска академия, в чужбина. Ето, сега заминават няколко студенти за Англия на индивидуално обучение. Правим постъпки пред Министерството на здравеопазването за обмяна на кадри с някои западни страни. Поддържаме връзки с медицински университети от Гърция и Турция. Нараства броят на чуждестранните студенти. Те са вече 240, от които 100 са на собствена издръжка.
-С какво в обучението от предишния етап Вие искате да се разделите и какво ново да се въведе?
-Минаваме от количествени към качествени критерии. А това най-добре може да стане, аз вече споменах, с намаляване броя на студентите в групите. Необходим е единен учебен план с другите медицински университети с нови дисциплини – клинична фармакология, имунология, анестезиология, реанимация. Все повече семестриалното обучение трябва да се съчетава с обучение в клиниката. Ще минем към една свободна избираемост при задължително изучаване 5 години на чужд език.
-Какви са вашите изисквания към преподавателя във МУ днес? Имате ли представа какъв е рейтингът на преподавателите сред студентите?
-Медиците са хора с широка култура. И това сигурно се разбира и следи от студентите в университета. Нашите преподаватели са с висока ерудиция, с подчертани научни интереси. Те раздават себе си в часовете на обучение. Аз се надявам, че студентите оценяват това. По етични съображения не мога да спомена отделни имена на преподаватели. Искам да обърна внимание на нещо друго: този, който дава много от себе си, е и изключително взискателен. Това студентите, вярвам, също са го разбрали.
-А какво в днешните студенти харесвате и какво не?
-Първото нещо, което ми прави впечатление, е, че студентите станах по-отговорни към себе си. Тук вероятно имат значение и обществените промени. Нашата дисциплина е много тежка, без отговорност не може. Днешните студенти в сравнение с моето поколение например имат по-широка обща култура. Сега младите са по-отзивчиви към обществените явления. Не ми харесва нехайството, което проявява една малка част от студентите, в същност те бързо отпадат от обучението. Иска ми се младите да бъдат по-самостоятелни, по-целенасочени, да живеят с мисълта, че тяхната житейска и професионална реализация зависи най-вече от тях самите, а не от родителите или от вуйчото-владика, както доскоро се случваше.
-Напоследък се обсъжда въпросът за създаване на старозагорски държавен университет, който да обедини двата ВУЗ-а и още някои факултети. Какво е мнението Ви?
-Не съм против идеята, но смятам, че не бива да се избързва с реализацията, без да се оцени трезво финансовата и икономическата обстановка. Може да се получи конгломерат от далечни по предназначението си науки. Трудна ще бъде координацията в един такъв университет, при тази разпокъсаност на институтите, на сградния фонд, на материалната база. За нас сега първостепенната задача е да изградим единението с болницата, като вземем под крилото си полувисшия медицински институт. За по-голяма формация може да се мисли в по-далечна перспектива.
-Какви са Вашите лични амбиции като ректор и като учен?
-В момента работя с учени от Анатомичния институт на Хайделбергския университет по пластификация на нагледен учебен материал. Ще бъда много полезна за нашето обучение. В тази връзка още веднъж искам да подчертая, че нашето развитие като университет, професионалното ни израстване е в зависимост и от все по-близките ни контакти с колеги от Западна Европа, от Гърция и Турция. И тези контакти ще бъдат една от сериозните ни грижи в бъдеще.
Интервюто взе Таньо КЛИСУРОВ