Днешната забрана на алкохола щеше да се натъкне на сериозна съпротива в онези далечни години, когато започва възходът на пророка Мохамед. Арабия през Късната античност изобщо не може да бъде наречена „лоно на аскетизма“.
60 милиона литра алкохол. Толкова се изпива годишно в Иран – въпреки строгата забрана. Информацията идва от правителството в Техеран, което е сериозно обезпокоено от „тази много лоша, дори кризисна тенденция”. Нарушителите на забраната в Иран се наказват с глоба, а при повторно деяние дори ги бият с пръчки. Това наказание, впрочем, е в съзвучие с Корана, където в една сура се казва: „Ако пият вино – бичувайте ги. Ако пак пият – пак ги бичувайте. А ако след това пак пият – убивайте ги!”. Е, в днешен Иран не се стига до смъртно наказание, макар че глобите и бичуването явно не помагат, както установява правителството. На черната борса се продават всевъзможни алкохолни напитки, чиито цени са доста солени. Затова любителите на алкохола залагат предимно на домашното производство. А какво е положението в другите мюсюлмански страни и защо всъщност ислямът забранява алкохола?
Полицията в Иран е безсилна пред контрабандата на алкохолни напиткиДа пия или да не пия: ислямът и алкохолът
Днешната забрана на алкохола в ислямската религия сигурно щеше да се натъкне на пълно неразбиране и сериозна съпротива в онези далечни години, когато започва възходът на пророка Мохамед. Арабия през Късната античност изобщо не може да бъде наречена „лоно на аскетизма”. По онова време Сирия и Палестина са едни от най-големите износители на „хамр”, тоест – вино. Египет, Месопотамия, дори сушавият Йемен произвеждат отлични вина. Географът Ибн Руста е преброил цели 78 сорта грозде, отглеждани в региона на днешната йеменска столица Сана. Днес по света се пият мерло, каберне, риоха, а през Късната античност на мода са били Ал Шамси („Слънчевото вино”), Ал Шамул („Охладено от северния вятър”) или Ал Каркаф („Разтрисащото”).
Ориенталските вина по онова време са много ценна стока. Транспортират ги с кервани, а сирийският град Палмира е международният разпределителен център в търговията с вина. От Газа на Север потеглят кораби, натоварени с амфори вино. Между другото, арабската дума за търговец („таджир”) всъщност произхожда от арамейската дума за „търговец на вино”.
Как тогава се стига до забраната на алкохола? В по-ранните сури на Корана тя не съществува. Напротив, те потвърждават, че по времето на Мохамед виното се е смятало – наравно с меда – за един от добрите Божи дарове. Според друга сура, в рая правоверните щели да се радват на „реки от вино”. Чак четири години след като Мохамед пристига в Медина възниква първата забрана: да се ходи в пияно състояние на молитва.
Окончателната забрана на алкохола идва в по-късни текстове от Корана, но в тълкуването на исляма съществува правило, че по-късните сури на практика отменят по-ранните. Ето защо забраната е в сила и до днес, макар че някои тълкуватели продължават да я оспорват. Един от главните им аргументи е свързан с факта, че забраната на виното в Корана върви заедно със забраната да се играят хазартни игри, защото според няколко сури тъкмо алкохолното опиянение тласка към хазарт. С други думи: може да се каже, че главната забрана се отнася до хазарта, а виното е „пострадало” единствено като негов спътник.
Първите четирима халифи преследват употребата на алкохол, но на практика властниците, включително и самите халифи, нарушават както тази забрана, така и забраната на музиката. И до днес в ислямския свят отказът от алкохола не се е наложил докрай. През последните столетия често се използва например аргументът, че Коранът забранява само виното, но не и алкохолните напитки от кобилешко мляко, фурми или зърнени култури.
Турция е сред ислямските страни с най-либерално законодателство по отношение на алкохола
„Пияница с червен нос“
Особено в Османската империя открай време се редуват фази на пълна забрана и на алкохолен либерализъм. През 1560 година Сюлейман Великолепни нарежда в Златния рог да бъдат потопени кораби, натоварени с вино. Неговият син Селим Втори обаче е голям любител на виното. В една хроника от онова време дори се твърди, че султан Селим Втори бил истински пияница с червен нос. По-късно султан Ахмед Първи въвежда пълна забрана на виното, но след още два века съвременници отбелязват, че истанбулската младеж редовно употребява алкохол и спазва забраната единствено по време на постите.
Днес в няколко мюсюлмански страни (Саудитска Арабия, Иран, Кувейт, Судан) забраната на алкохола е толкова строга, че придобиването и употребата на алкохолни напитки е наказуема. В Пакистан само немюсюлмани имат право да купуват алкохол, но това ограничение масово се заобикаля. Най-либерална е уредбата в Мароко, Алжир, Тунис, Египет, Йордания, Ливан и Турция, където е разрешено както производството, така и продажбата и консумацията на алкохол.
