През 1874 г. пътният дневник на иранския владетел Насреддин шах е публикуван на английски език за първи път. Документът рисува завладяваща картина на пътешествието на шаха през Русия, Западна Европа и Кавказ, което се е случило през предходната година.
Това е първото подобно пътуване на ирански владетел. А преживяното – по собствените думи на шаха, ще изиграе роля в трансформирането на Иран. Снимките, използвани в тази история, са направени на местата, посетени от шаха, приблизително по времето, когато ги е видял.
„Благодаря на Бога, избягахме от открито море и навлязохме в голяма река, наречена Волга, която има страхотен чар“, пише Насреддин за първия си поглед към Руската империя след пътуване с кораб от Иран през Каспийско море през май 1873 г. „Този поток е много широк; толкова, че… обикновена сачма от мускет не би се пренесла от единия бряг на другия.“
„Във всяко село е построена църква, много хубава и величествена. Заниманието на жителите на тези села е риболовът“, отбелязва шахът и първите си впечатления от обикновените руснаци.
Когато се приближават до някои от селата, Насреддин казва, че „жителите се стекоха на брега на реката и извикаха „Ура!“ Когато кметът на град от Волга поднася традиционните подаръци от хляб и сол, шахът казва, че датата на пристигането му е била изписана на подноса за сервиране.
От южната част на Русия шахът и свитата му се придвижват с железопътен транспорт, което очевидно е ново преживяване за него.
„Темпото на влака беше такова, че изпреварихме летящите врани“, пише Насреддин с почуда.
Очевидно шахът е научил железопътния речник за първи път в Русия. „Гара“ е място, където влаковете спират, за да смажат колелата си и където пътниците пият кафе и освежителни напитки“, отбелязва той. В друг пасаж той описва тунел, през който са минали, като „дупка в планината“.
Когато влакът наближава Москва, започва официалната част на обиколката. Шахът и неговият антураж обличат парадните си униформи и влизат в Кремъл, след което вероятно са поканени в Болшой театър, където Нареддин гледа балет за първи път.
„Завесата се повдигна и се появи странен свят. Голям брой жени захванаха да танцуват. Това изпълнение се нарича балет, т.е. изпълнение и танц без говорене.“ Спецификата на художествената форма, пише той, „не е възможно да се опише“.
В Санкт Петербург пътеписът на шаха става изключително дипломатичен, след като се среща с руския цар Александър II, човек „висок на ръст и величествен, който говори с голяма сериозност и ходи с величествена походка“.
Разговорите между двамата суверени шахът явно смята за тайни и се споменават само мимоходом като „дълги и приятни“. Всъщност страните на двамата владетели скоро преди срещата са постигнали деликатен мир след векове на конфликти за контрола над Кавказ.
В Санкт Петербург театралните представления очевидно са малко по-фриволни от балета, очаровал шаха в Москва.
Една изпълнителка, описана като „дебела жена, облечена в чорапогащник, с голи гърди и крака“, кара велосипед около горящи бутилки вино, поставени на пода на сцената. „В крайна сметка тя падна от превозното средство на пода и полите ѝ се запалиха“, отбелязва шахът.
Иранският владетел изглежда е особено впечатлен от Петерхоф, кралска резиденция извън Санкт Петербург.
„Това беше място като рай“, казва шахът сред подробно описание на фонтаните и зелените пътеки, които се простират до Финския залив. На 29 май шахът заминава на запад и преминава през днешна Германия, Великобритания, Франция, Швейцария, Италия, Гърция и Турция, преди да се насочи към Грузия по пътя си обратно към Иран.
Когато шахът пристига с кораб край Поти, в днешна западна Грузия, мълния пада в морето само на няколко метра от кралската лодка, „с рев, равен на този на хиляди оръдия“. На брега в Грузия шахът е посрещнат от „различни племена и националности“, включително черкези, лезгини, арменци, грузинци и дагестански мюсюлмани, както и мегрели, етнос, който очарова шаха.
„Този регион е част от страната на Отворените глави“, пише Насреддин за мегрелите. „Всички жители на страната с Отворените глави ходят гологлави. Никога жените, мъжете или децата не приемат практиката да носят шапки или кърпи на главите си.
Почти веднага обаче шахът изглежда противоречи на твърдението си, като описва мегрелските воини като носещи „червена кърпа около главите си с тюрбан, пистолет и голям нож в пояса си“. Тяхната униформа, казва той, „по този начин приличаше на тази на зуавите във Франция и на племената на Индустан, но техните мускети бяха иглени пистолети, произведени във фабриката в Тула.“
Шахът пристигна с влак в Тбилиси на 29 август и изглежда е приятно изненадан. „Преди петдесет години този град беше много окаян и мръсен“, твърди той, без да уточнява откъде знае за състоянието му преди собственото си раждане. „Сега постепенно се строят частни къщи и обществени сгради, училища и колежи, широки улици, павирани с камък.“
Както и в Поти, шахът е поразен от етническия микс на Тбилиси от „перси, грузинци, руснаци, дагестанци, черкези, германци, арменци“.
Тогава, както и сега, грузинските плодове се открояват със своето качество. Шахът изтъква дините, гроздето и крушите, както и тбилиските краставици.
Но тръгвайки към Баку, днешен Азербайджан, шахът рисува картина на напечена от слънцето пустош по пътя на изток. „След като излязохме от Тбилиси, от двете страни на нашия път нямаше нито една следа от човешки дела: докъдето можеше да проникне окото, всичко беше меланхолични равнини или кафяви планини“, пише той.
На територията на днешен Азербайджан шахът очевидно вече не е изпитвал нужда от дипломатически такт или му е писнало да е на път. „Градини заобикалят град Ганджа, но в него къщите са бедни и мизерни“, оплаква се той. Иранският владетел отсяда в апартамент, който описва като „много окаяно жилище на върха на хълм“.
По време на последното му пътуване към дома търпението на шаха изглежда е към края си. „Целият път до Баку беше сух и лош. Всъщност равнина и планини, толкова сухи и толкова окаяни, каквито не бяхме виждали, нито чували. Днешното ни пътуване беше над част от страната, наречена Погребана земя – подходящо име за такъв регион“.
Шахът спира за кратко в Баку, преди да се качи на кораба за дома. Съобщава се, че пътуването през няколко империи е оставило силно впечатление у шаха и е широко възприето като дипломатически успех.
Скоро след завръщането си в Иран Насреддин започва работа по изграждането на малка железопътна линия близо до Техеран.
