Снимка: Bloomberg |
От портокали и лимони, отглеждани в Испания, до риба, уловена в Атлантическия океан, много от тези храни са част от разглезения ни избор, когато става дума за избора на съставките, които влизат в чинията ни.
И все пак, тъй като притесненията за околната среда и устойчивостта нарастват, дискусиите за това как и къде отглеждаме храната си стават все по-належащи, пише CNBC.
Миналия месец дебатът попадна в медиийните заглавия във Великобритания, когато беше включен във втората част от Националната стратегия за храните – независим преглед, поръчан от правителството на страната.
Обширният доклад е оглавяван от ресторантьора и предприемач Хенри Димбълби и се фокусира основно върху хранителната система на Англия. В него се стига до няколко отрезяващи заключения.
В резюмето се посочва, че храната, която консумираме, и начинът, по който я произвеждаме, „нанасят ужасни щети на нашата планета и нашето здраве“.
Според публикацията глобалната хранителна система е „най-големият фактор за загубата на биологично разнообразие, обезлесяване, суша, замърсяване на сладки води и срива на подводния свят“. Освен това докладът посочва, че хранителната система има втория по големина принос за измененията на климата след енергийната индустрия.
Докладът на Димбълби е един от примерите за поредното сигнализиране за хранителните системи – терминът, с който Организацията по храните и земеделието към ООН (FAO) обхваща всичко – от производството и преработката до разпространението, потреблението и изхвърлянето на храна.
Според FAO хранителните системи консумират 30% от наличната енергия на планетата. Освен това „съвременните хранителни системи са силно зависими от изкопаемите горива“.
Всичко дотук със сигурност дава храна за размисъл. По-долу CNBC разглежда някои от идеите и концепциите, които биха могли да променят начина ни на мислене за селското стопанство.
Разрастващи се градове
Редица интересни идеи и техники, свързани с градското производство на храни, започват да набират сила по света и да предизвикат интерес, макар и в много по-малък мащаб в сравнение с по-утвърдените методи.
Да вземем хидропониката, която Кралското градинарско общество определя като „наука за отглеждане на растения без използване на почва, а чрез подхранване с минерални хранителни соли, разтворени във вода“.
В Лондон компании като Growing Underground използват LED технология и хидропонни системи за производството на зеленчуци на 33 метра под земята. Компанията казва, че нейните култури се отглеждат през цялата година в контролирана среда без пестициди, като за целта се ползва възобновяема енергия.
С фокус върху „хиперлокалното“ Growing Underground твърди, че нейните растения „могат да бъдат във вашата кухня до четири часа, след като са набрани и опаковани“.
