„Биополитика на Балканите, в бъдеще, което стъпва върху забравено и неразбрано минало.“
Така писателят Георги Тенев описва новата си книга „Резиденцията“, която излезе на пазара през декември. Романът представя една утопична Държава на реда през 50-те години на нашия век, в която върховен Прокуратор следи Всичко. Свят, в който учение, известно като Рилския урок, се противопоставя на държавните репресии, на Министерството на последствията и Дома на истината.
„Такъв е светът на романа, но той не е успоредно продължение на сегашното „тук и сега“. Фантастика, не е точната дума. Научно-политически кошмар, нещо като апокриф на историята, писана във века на епидемиите“, добавя авторът пред Свободна Европа.
Георги Тенев е роден в София през 1969 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, следва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Виенския университет.
Автор е на романите „Партиен дом“ (Награда ВИК за Български роман на годината 2007), „Господин М.“ (2010), „Български рози“ (2016), „Балкански ритуал“ (2019), номиниран е за наградите „Хеликон“, „Елиас Канети“ и Роман на годината. Негови са и сборниците с разкази „Свещена светлина“ и „Жената на писателя“.
Съосновател е на редакционната колегия на списание „Християнство и култура“. Автор на идеята, сценарист, режисьор и водещ на телевизионни поредици за литература и изкуство, сред които „Библиотеката“, „Българските събития на ХХ век“ и др. Георги Тенев пише пиеси за театър, поставяни от водещи български режисьори. Сценарист на игрални и документални филми.
За новия си роман „Резиденцията“ той казва, че няма пряк паралел „с една или друга реална личност“. На въпрос дали образът на върховния Прокуратор е бил повлиян от публичното поведение на настоящия главен прокурор, Тенев отговаря, че връзката е по-скоро с „Прокуратора в един по-библейски и древен, исторически план, може би – с Прокуратора Пилат“. Освен това, този персонаж се е появил в ръкописите му далеч преди утвръждаването на Иван Гешев като единствен кандидат, а впоследствие – като действащ главен прокурор.
„В този смисъл, личностен паралел няма. Но въпросът ви ме навежда на една мисъл… Ако става дума за съвременната, наша съдебна власт, независимо с колко актуални и днешни проблеми се занимава тя, не е лошо да я поставяме в режим на сравнение и съизмерване с някакви абсолютни, високи примери. Нали за това е литературата, изкуството? Да прави връзки и контрасти, които не са част от близкия дневен ред и не са нито по силите, нито са присъщи на администрацията, на хората на властта, на политиката. В крайна сметка, съдебната власт – това е институция на истината.“
Георги Тенев припомня „един от най-трудните диалози в Евангелието“, в който Пилат пита „Що е истина?“ и така поставя под съмнение самото съществуване на такова понятие. Сякаш казва, че „има много истини, зависи как гледаш и от какви позиции“.
„Нима и днес нямаме пълно разминаване по въпроса за това „що е истина“? Ние свеждаме истината до факти, но не и до принципи. Говорим за правилно и неправилно, но се страхуваме да въведем понятията добро и зло в реалността. Истината с главна буква.“
Макар да отрича пряка връзка между Прокуратора в „Резиденцията“ и актуални личности в България, писателят поглежда този въпрос и от друг ъгъл: „Чувал съм, че нашият главен прокурор е… как да кажа, библейски начетен човек, има подобни интереси. Не ми е минавало изобщо през ума, но сега като питате – дали изобщо хора на такъв пост се вълнуват от метафорите на една книга, от визиите на един роман за бъдещето, случващо се след 2055 година и нататък, до края на века? Съмнявам се.“
В заключение Тенев описва своя върховен Прокуратор като един много трагически и нееднозначен образ. Като човек, който може да се стори репресивен на някои читатели, „но в същото време той плаща цената на това да изпълняваш програма, да „подреждаш света“.
„Насилието и властта са свързани, няма как“, обобщава авторът на „Резиденцията“. По думите му в романа има „много централни образи на чиновници, на висши администратори“, хора, построили „нови системи на обществен живот, големи проекти и големи бели съответно“.
„Но аз трябваше да се приближа максимално до тяхната гледна точка, до позицията на онзи, който носи отговорностите и на моменти прекрачва границата на чуждата свобода. Там започват репресиите. И отвъд една точка, вече не е администрация, а е власт. И не просто власт, а нещо като собственост над съдбите на хората. Биополитика.“
На въпрос дали има начин да бъде разчупена взаимовръзката между най-близкото минало и настоящето в България, Георги Тенев е лаконичен: „Ще ви отговоря с мотото на книгата: „Който не обича, не може и да вярва“.“
Борис МИТОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
