Експерти сочеха крайнодесен кандидат за един от фаворитите преди президентските избори в Румъния. Te едновременно бяха прави и сгрешиха.
На втория тур на 8 декември ще се яви кандидат на крайната десница, но той няма да е този, който социологическите проучвания предричаха.
Калин Джорджеску, независим кандидат, който едва успя да се влезе в социологическите проучвания преди изборите, се справи по-добре от очакваното. 62-годишният земеделски инженер спечели първия тур на 24 ноември с 22,9% от гласовете.
Надпреварата за второто място се превърна в отделен сюжет между двама прозападни кандидати. Министър-председателят Марсел Чолаку от Социалдемократическата партия (СДП) е в напрегната надпревара с Елена Ласкони от „Съюз за спасение на Румъния“.
При преброени 99,9% от гласовете Ласкони е на второ място с 19,16%.
Така след две седмици Ласкони – ревностна поддръжничка на Украйна и на членството на Румъния в НАТО и ЕС, се очаква да се изправи на втория тур срещу проруския кандидат Джорджеску, напуснал крайнодясна партия с по-умерени възгледи от неговите.
Факторите при избора
Общо тринайсет кандидати се състезаваха за президентския пост в Румъния – страна членка на Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Президентът на страната има петгодишен мандат и разполага със значителни правомощия за вземане на решения в области като националната сигурност, външната политика и назначенията в съдебната система.
Досегашният дясноцентристки президент Клаус Йоханис приключва втория си мандат след десет години на поста на фона на критики, че не е заемал позиции по време на важни събития като пандемията от коронавирус.
Някои от големите теми, повлияли на изборите, включват корупцията, инфлацията, състоянието на здравния и образователния сектор, войната в съседната на Румъния Украйна и как тя може да се промени след президентските избори в САЩ. Там президентът Джо Байдън, който твърдо подкрепя Киев, през януари ще предаде властта на новоизбрания републикански кандидат Доналд Тръмп, който иска подкрепата да бъде ограничена.
Румъния е ключов съюзник на Украйна, като не само предоставя обучения и военно оборудване, но и играе ключова роля в транспортирането на украинско зърно и други селскостопански стоки до световните пазари. Голяма заслуга за проукраинската позиция на Букурещ има сегашният президент Йоханис.
Изненадващата победа
Изненадващото представяне на Джорджеску привлече вниманието на медиите. Преди гласуването социологическите проучвания предвиждаха на балотажа да се класира друг крайнодесен кандидат – Джордж Симион, лидер на Алианса за единство на румънците (АЕР).
Анализатори очакваха Симион, който е привърженик на Тръмп, да се изправи срещу премиера Чолаку на втория тур.
Симион води кампания за териториално обединение с Молдова. Той има забрани за влизане Молдова и Украйна от съображения за сигурност.
Калин Джорджеску също е бил част от АЕР и е бил избиран от алианса за кандидат за министър-председател, но напусна партията през 2022 г. Това се случи на фона на критики от страна на високопоставени членове на формацията спрямо неговата проруска и антинатовска позиция.
В интервю от 2021 г. Джорджеску нарече противоракетния щит на НАТО в Девеселу, Южна Румъния, „срам за дипломацията“. Той твърди, че военният съюз няма да защити нито един от членовете си в случай на руско нападение.
Джорджеску също така определи като национални герои Йон Антонеску – фактическият лидер на Румъния по време на Втората световна война, осъден на смърт за участието си в Холокоста в Румъния, и Корнелиу Зелеа Кодряну – лидер на Желязната гвардия преди войната – едно от най-жестоките антисемитски движения в Европа.
Джорджеску има докторска степен наука за почвите и през 90-те години заема различни длъжности в румънското Министерство на околната среда. Между 1999 г. и 2012 г. той е представител на Румъния в националния комитет на Програмата на ООН за околната среда.
Кампания в ТикТок
Подобно на други крайнодесни политици, Джорджеску умее да борави със социалните мрежи. Профилът му в ТикТок има 1,6 милиона харесвания. В него той има видеоклипове, на които ходи на църква, тренира джудо, бяга на писта и участва в подкасти.
Броени дни преди гласуването Джорджеску започна кампания в ТикТок, в която призовава за прекратяване на помощта за Украйна. Той също така се изказа скептично по отношение на членството на Румъния в НАТО.
Неговите антизападни послания редовно се разпространяват в руски държавни медии или приятелски настроени към Кремъл канали в социалните мрежи.
След като пусна бюлетината си по време на изборите, Джорджеску каза в публикация във Фейсбук, че е гласувал „за онеправданите, за унижените, за тези, които чувстват, че нямат значение, а всъщност имат най-голямо значение“.
Сред другите му позиции са подкрепа за румънските фермери, намаляване на зависимостта от вноса и увеличаване на производството на енергия и храни.
Джордж Симион каза, че е поздравил Джорджеску и че е „много щастлив, че около 40% от гласовете на румънците са отишли за суверенния избор“ и че той ще бъде на втория тур. Той ще се проведе на 8 декември.
Джорджеску ще се изправи срещу Елена Ласкони – убедената поддръжничка на членството на Румъния в ЕС и НАТО сред водещите кандидати по време на кампанията. Тя призова и за по-голямо присъствие на НАТО в Румъния. Ласкони беше и единственият водещ кандидат, който отхвърли варианта за териториални отстъпки на Украйна с цел постигане на мир.
На 1 декември в Румъния ще се проведат и парламентарни избори, които ще определят следващото правителство и премиера на страната.
