Голяма част от британците гласуваха за брекзит най-вече поради страховете си от евтината работна ръка от Източна Европа, напомня Дойче веле. Но ако Лондон наистина ограничи имиграцията, кой ще върши работата, която британците отбягват?
Британската министър-председателка Тереза Мей превърна миграционната политика в предизборна тема. И обеща, че ако нейната Консервативна партия спечели изборите – каквито са прогнозите досега, притокът на чужденци от Европа и от останалата част на света рязко ще бъде ограничен. В същото време въпросът за свободното придвижване е сред най-горещите теми в предстоящите преговори между Лондон и Брюксел за излизането на Великобритания от ЕС.
По всичко личи, че колкото повече ограничения въвеждат британците за свободното придвижване и усядане на граждани от ЕС, толкова по-трудно ще им бъде да подпишат с ЕС изгодно за тях споразумение за свободна търговия. Отсега е ясно, че в преговорите за Брекзита ще се стигне до сериозни разногласия за съдбата на онези близо 2 милиона граждани на ЕС, които в момента живеят в Обединеното кралство. Както си спомняте, голяма част от британците гласуваха за Брекзит именно заради увеличаващия се брой пришълци, особено от Източна и Югоизточна Европа.
„Произвол“
Сега британската министър-председателка възнамерява рязко да ограничи миграцията към Острова. Тереза Мей вече оповести и конкретна цифра: до септември 2016 за една година във Великобритания са пристигнали 270 хиляди мигранти, а занапред правителството щяло да намали броя им до 100 хиляди годишно. Дейвид Камерън, предшественикът на Мей, направи няколко безуспешни опита да постигне същото.
Дейвид Дейвис, главният преговарящ на Лондон за Брекзита, предупреждава в тази връзка, че не е реалистично да се очаква бързо снижаване на миграцията, след като Великобритания напусне ЕС. По неговите думи, британците отбягват зле платените работни места и тежкия физически труд, поради което икономиката се нуждае от чуждестранна работна сила. „Ще минат години и години, преди да успеем да убедим британските граждани да полагат такъв вид труд“, казва Дейвис.
Още по-директни са британските предприемачи – много от тях окачествяват плановете за ограничаване на миграцията като „произвол“ и предупреждават, че притокът на хора трябва да се регулира не политически, а според търсенето. „Британската икономика е силно ориентирана към сферата на услугите, наблюдава се и много тясна взаимозависимост между нея и икономиките на близките европейски съседи, така че за британските концерни е изключително важно да могат безпроблемно да набират кадри от други европейски страни“, казва Керълайн Феърберн от Съюза на предприемачите. Според нея достъпът до британския трудов пазар трябва да остане „лесен и гъвкав“ и след излизането на Обединеното кралство от ЕС.
„При нас само един от всеки 50 кандидати за работа е британец“
Особено зависими от чуждестранна работна ръка са такива сектори като строителството, гастрономията, селското стопанство и здравеопазването. В държавната здравна система NHS например една трета от лекарите и една пета от санитарите и медицинските сестри идват от чужбина. А от голямата верига „Pret a Manger“ наскоро съобщиха, че само един от всеки 50 кандидати за работа е британец.
В своя защита премиерката Тереза Мей казва, че пришълците подбиват заплащането на британците в ниския пазарен сегмент и още повече изострят трудностите в здравеопазването и в образователната система, които и без друго са претоварени. Но повечето емпирически изследвания не потвърждават твърденията на Мей. Вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ цитира едно такова проучване, според което хората от ЕС, които работят във Великобритания, плащат повече пари под формата на данъци, отколкото получават като държавна подкрепа. Освен това притокът на чужденци почти не е снижил равнището на заплащането за британците с ниска квалификация. И още една показателна цифра: в момента безработицата възлиза на 4,7% – най-ниското равнище от 42 години насам.
