Архив от снимки разкрива какъв е бил животът на обикновените хора в България през 20-и век. През втората му половина страната е с комунистическо управление – след Втората световна война остава в зоната на влияние на Съветския съюз (СССР).
Официалните снимки от държавите в Източния блок на Европа през годините на комунизма изглеждат удивително еднакво – защото повечето съхранени изображения, които са достъпни, са най-често пропагандни.
Сега, благодарение на двама българи, онлайн ресурс, наречен Български визуален архив (БВА), предлага по-интимен поглед върху живота на обикновените хора зад Желязната завеса.
Българският визуален архив (БВА) се появява през 2019 г. Колекцията съдържа над 16 000 снимки от миналия век, като много от тях са лични дарения.
Основателите на архива – Тихомир Стоянов и Йохана Траянова, разказаха пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че вдъхновението им е дошло, след като през 2018 г. Йохана вижда изложба на Fortepan – унгарски архив със свободен достъп, изграден с дарени снимки. По това време колекцията на Тихомир от архивни кадри расте и двамата решават да я споделят с всички останали.
Изложбата на Fortepan в Будапеща „ми взриви главата“, казва Траянова, и двойката решава да стартира своя българска версия на известната унгарска инициатива.
Тихомир Стоянов вече е известен в артистичните среди на София с това, че събира случайно открити лични фотографии и негативи, най-често на неизвестни, обикновени хора, за своята колекция от изображения, наречена Imaginary Archive.
Той и Йохана Траянова осъзнават, че могат да следват модела на Fortepan – да предоставят дарените снимки онлайн във висока резолюция и да отворят надписите за всеки, който има проверими познания какво изобразява даден кадър.
Българският визуален архив е начин „да направим миналото достъпно за младите поколения и да запазим тези истории живи“, казва Траянова.
Архивът на Стоянов и Траянова обхваща целия 20-и век, но най-ценни са изображенията от комунистическата епоха на България (1946-1990), от която е останало твърде малко извън официалните пропагандни снимки.
В предишно свое интервю Стоянов казва, че получаването на лични снимки от комунистическия период „ми позволи да разгледам живота на българското семейство отблизо, можех да науча за него направо от извора“.
Тихомир Стоянов казва още, че неофициалните снимки са „много важни, защото фотографията беше един от най-мощните инструменти на пропагандата по време на социалистическия режим, почти невъзможно е да се намери нещо искрено, чисто и не инсценирано в официалните архиви.“
Досега най-голямото дарение, което двойката е получила, е от Милена Николова, дъщеря на професионалния фотограф Панайот Бърнев, който почина през 2016 г.
Уличната фотография на Бърнев „заема специално място в сърцата ни“, казва Траянова. „В свободното си време той обикаля със своя 120-милиметров фотоапарат, запечатвайки София през 60-те и 70-те години на миналия век.“
Стоянов и Траянова се надяват, че все повече хора ще се включат в проекта им или като дарители, или като добавят информация към хилядите снимки, които остават неразгадани.
Архивът има собствени страници в социалните мрежи, но Траянова казва, че най-ярките реакции към кадрите идват по време на изложбите, които организират. „Тогава всички наистина се включват“, казва тя. „Удивително е да видиш как зрителите се свързват със снимките.“
„Някои хора гледат снимките с носталгия, спомняйки си за младините си“, казва Траянова, “докато други виждат тези места за първи път – места, които вече не съществуват.“
Йохана Траянова казва, че идеята на проекта за Българския визуален архив е да се провеждат ежегодни изложби като тази, която е видяла в Будапеща през 2018 г. и която я е вдъхновила.
Двамата с Тихомир Стоянов се надяват също така да изгради общност от дарители и почитатели на архива, които да се срещат „като едно малко общество, всички обединени от любовта към съхраняването на историята“.
