В градския транспорт на София се провеждат много реформи през последните години, въпреки пандемията от коронавирус и сложната икономическа обстановка, а също така критиките от страна на някои ляво либерални среди, заяви в интервю за БГНЕС Карлос Контрера, председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност в Столичния общински съвет.
Една от новостите е обсъждането на маршрутите за довозващ транспорт. „Бяха доставени 52 електробуса на Столичен автотранспорт. Заедно с общинските съветници, с кметовете на райони, с граждани и инициативни комитети от кварталите започваме обсъждане какви да бъдат маршрутите, т.е. с тези 7 и 9 метрови електрически автобуси как да довозваме пътниците от и до метро“, заяви Контрера, добавяйки, че това ще бъде една от най-значимите стъпки в наземния транспорт.
Разработват се и няколко нови електробусни линии. „Едната за квартал „Дружба“, която да има довозващи функции и да се обслужва от електротранспорта. Имаме идеи за създаване на кръгови линии, които да обслужват териториите от Студентски град до летището, центъра и обратно“, заяви общинският съветник от групата на ВМРО. Реализацията на всичко това ще зависи от ситуацията в държавата, защото общинският бюджет е зависим от приемането на републиканския и дали ще има достатъчно средства за издръжката на обществения транспорт.
Според Контрера има възможност и за разкриването на нова трамвайна линия. Става дума за свързването на гара Север с централната част и след това трасето на трамвай №5 до бул. „Никола Петков“. „Този въпрос е поставен от хиляди граждани, живеещи в тези райони“, уточни Контрера.
Другият важен въпрос, който засяга столичани, е въвеждането на електронната система за таксуване. Според Контрера гражданите не са успели да разберат какви са ползите от това нововъведение заради липсата на добра комуникационна кампания. „Това, което се получи като объркване дойде от смяната на стария хартиен билет с електронните билети за време – за 30 и за 60 минути. Не се обясни на гражданите достатъчно добре. Не мисля, че вината е в гражданите, а по-скоро в институциите“, смята той.
Председателят на транспортната комисия се спря по-подробно на дългосрочните превозни документи, които влязоха в сила миналата година. Един от тези документи е предложен от него и се нарича „Младежка карта“, която може да се ползва от младежи до 26 години на цената на ученическата и студентската карта. Създаде се и карта „Родител“. 10 лева на месец за всички линии за родители, които отглеждат своите деца до 2-годишна възраст. Това са социални предложения. Те работят от месец септември миналата година и интересът към тях ще се засилва все повече и повече“, заяви Карлос Контрера.
Той силно препоръчва годишната карта, която струва 365 лева, но може да се плати на четири вноски. „Лично аз ползвам такава карта, защото има дни, в които много често пътувам по 8–10 пъти. Така на годишна база пътуването ми излиза под лев на ден“, заяви общинският съветник.
Той разясни и защо ВМРО не подкрепят идеята за нискоемисионни зони. Разговорът за тях тече от 2 години, а на последната сесия на Общинския съвет от 15 декември беше внесен доклад. Според Контрера той има две слаби места и те са свързани първо с начина на райониране на тези зони и второ как и какво се забранява. Това, което се прие, е създаването на една малка зона от декември 2023 г. в Центъра, в която няма да се допускат автомобили от първа еврогрупа и в която битовото отопление ще се забрани.
„Един от аргументите ми беше, че създавайки малък ринг те ще изнесат трафика в съседните улици, където ще се получат задръствания и всъщност вместо да намалим замърсяването, ние ще го преместим, дори може би ще го увеличим. Да говорим за битово отопление на твърдо гориво в Центъра е несериозно, защото това са квартали почти на 100% топлофицирани. В същото време в периферните територии продължава да няма никакви забрани, което означава, че в някои квартали горенето на твърдо гориво и на отпадъци ще продължи и ефектът ще бъде нулев“, обясни Контрера и изрази съжаление, че тези аргументи не са били подкрепени от съветниците от ГЕРБ и „Демократична България“.
