Може би си спомняте какво се говореше в Европа през първите седмици след избухването на пандемията в Китай? Че радикалните ограничения и изолацията не са мярка, подходяща за държави със свободна демокрация. Затварянето на граници, забраните за излизане навън, карантината – всички тези мерки, приети от Китай, за повечето европейци бяха немислими. Но стратегията на Китай излезе успешна – сега това е повече от очевидно, коментира „Дойче веле“ (dw.com).
Малко по-късно – в края на февруари заразата „удари“ и Южна Корея. Но ето, че и в Южна Корея – подобно на Китай, броят на новозаразените междувременно е толкова нисък, че и там вече виждат светлина в тунела. Южна Корея, Тайван и Хонгконг сега може би ще се превърнат в онзи извор на надежда за европейците, от който те се нуждаят сега.
Това не е краят на демокрацията
Но знаем ли докъде ще ни отведе всичко това?
Примерът с Южна Корея показа, че драстичните мерки, които бяха въведени там срещу епидемията, не слагат край на демокрацията. От самото начало управляващите в Сеул поставиха приоритети: никъде другаде в света не се правеха толкова много тестове, в никоя друга страна не издирваха и не поставяха под карантина така последователно всички, които са били в контакт с заразени от коронавирус.
Изолацията се възприемаше като дълг към родината. Но и никъде другаде нямаше по-голяма готовност да се извлекат поуки от китайските грешки – например от това колко е фатално бездействието или заглушаването на онези, които предупреждават за голяма опасност.
Когато в края на февруари един поставен под карантина южнокорейски гражданин наруши предпазните мерки и отиде на църква, с което отприщи нови зарази с Ковид-19, правителството в Сеул реагира мигновено и затегна мерките допълнително. Междувременно властите надзирават почти всяка крачка на заразените чрез мобилно приложение, което е инсталирано на смартфоните им.
Мерки, наложени с твърдост
Изолацията е задължителна – това послание беше наложено с твърдост от властите, но то очевидно бе прието с разбиране и от страна на южнокорейците. От това демокрацията в страната ни най-малко не пострада, нито пък доверието към правителството.
Мерките са обратими. Също като всички останали ограничения на свободи и те подлежат на проверка. А успехът е измерим – спасени бяха много човешки животи. Както и да се развие пандемията оттук нататък – явно усилията не са отишли напразно.
