Снимка: Архив Ройтерс |
Време е да отпадне забраната за проучване на шистов газ в България, наложена преди десетина години. Това мнение изрази в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра „Регионална и политическа география” към СУ „Св. Климент Охридски“. По думите му „незнанието“ е било „основният мотив не само в България, но и в цяла Европа да се откажем от шистовата технология, т.нар. хидравличен крекинг за добиване от геоложката основа.
Доц. Стойчев е категоричен, че този добив на шистов газ не крие почти никакви рискове.
Според него, ако някога България внася американски газ той ще е шистов. „Тези големи газови джобове находища, които са характерни за Евразия и изнася Русия, не съществуват на територията на Северна Америка. Сега производството на САЩ е шистов газ е крекинг хидравлична технология, друго поколение технология за производство на газ метан“, коментира Косьо Стойчев.
Той смята, че трябва да започне проучване на българския шелф, на Долнодунавската равнина на територията на България, с който страната ни по интелигентен начин да реши част от проблемите си, ако не на 100% с тези проучвания. „Технологията изключително много напредна за този 10-годишен период и по никакъв начин не засяга почвените хоризонти и възможността за развитие на модерно земеделие“, потвърди доц. Стойчев.
Той е категоричен, че България не трябва да загърбва своите природни богатства, но може „по изключително интелигентен начин да реши част от проблемите си, ако не и всички проблеми с този тип проучвания“.
„България трябва да се върне към тези проучвания час по-скоро. Българският шелф на Черно море най-вероятно съдържа част от решението на това уравнение. По този начин ще усилим собствената си геоложка наука, ще инвестираме в хора, които днес могат да изследват за нефт и газ, а утре за друг вид природен ресурс“, настоява ученият. По думите му така България ще получи напълно нова миноложка и геоложка енергийна карта, която с новите технологии да постави на масата какви са ресурсите, с които страната ни разполага.
Оказаха ли се неподготвени българските отговорни институции за адекватна реакция при спирането на руския газ? Какво е новото разпределение на енергийни ресурси на икономическата география? По какъв начин Европейският съюз ще помогне на България и Полша заради спрените доставки на газ? Ще изпълни ли страната ни планирания икономически растеж при липсата на евтина енергийна суровина? В каква посока трябва да се развиват усилията на енергийната дипломация на България? Трябва ли да се спекулира с факта, че при газовите доставки се използват посредници и каква е тяхната роля? Къде да се търси баланс с компенсациите на бизнеса за поскъпналия ток?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.
