През 1882 г. в центъра на Лондон отваря първата в света въглищна електроцентрала, дело на изобретателя Томас Едисон. Така Великобритания става пионер в производството на електричество от въглища за обществено ползване.
Над 140 години по-късно, на 30 септември 2024 г., Великобритания стана и първата голяма икономика, която затвори последната си въглищна централа – Ратклиф-он-Соар (Ratcliffe-on-Soar) в Нотингам.
„Днешното закриване на Ратклиф бележи края на една ера и въглищарите могат с право да се гордеят с работата си, която е захранвала страната ни в продължение на повече от 140 години“, каза тогава британският министър на енергетиката Майкъл Шанкс.
„Това е наистина забележителен ден, защото Великобритания в края на краищата е изградила цялата си сила върху въглищата, това е индустриалната революция“, каза лорд Дебен – най-дълго служилият министър на околната среда.
Лондон от години е твърдо решен да се сбогува с най-замърсяващото изкопаемо гориво и предприема последователни стъпки за по-плавен преход към по-нисковъглеродни източници на електроенергия. Днес ефектът от тези усилия проличава в значително по-ниските въглеродни емисии и разнообразието от нисковъглеродни източници в страната.
На този фон, докато Европейският съюз се стреми да настигне Великобритания, България дори не мисли да замени своите въглищни централи с по-екологични съоръжения.
Залезът на въглищата
Затварянето на Ратклиф е само последната стъпка от много дълъг процес. В началото на 80-те години на миналия век токът, произведен от въглища във Великобритания, все още представлява близо 80% от електроенергията в цялото кралство.
От 90-те години насам въглищата играят все по-малка роля в енергийното производство на страната. През 2012 г. този процент е наполовина по-малък, а в началото на 2024 г. той е едва 1%, припомня британският „Гардиън“.
По пътя не липсват препятствия. През 2008 г. дори има идеи да бъдат построени нови въглищни централи, но след силен обществен натиск и съпротива на активисти и представители на всички партии в парламента плановете така и не се реализират.
Вместо това властите започват да насочват вниманието си към това да намалят енергийната зависимост на страната от вече съществуващите въглищни централи. През 2015 г. правителството обявява, че ще затвори всяка от тях в рамките на следващите 10 години.
За целта допринасят и увеличените въглеродни данъци през последното десетилетие. Изследване, проведено от Лондонския университетски колеж UCL, сочи, че данъкът върху емисиите на въглероден диоксид във Великобритания, въведен през 2013 г., е спомогнал да се намали делът на електроенергията, произвеждана от въглища, от 40% на 3% за шест години.
Бъдещето на Ратклиф
За да бъде затворена безпроблемно последната въглищна централа, за 154-те работници в Ратклиф предварително са се погрижили няколко профсъюза заедно с компанията собственик на централата – Uniper, пише Грийнпийс.
На работниците са осигурени финансова подкрепа за преквалифициране, нови работни места и пълни обезщетения.
От Uniper казват пред Би Би Си, че се надяват централата да се превърне в технологичен и енергиен център с нулеви въглеродни емисии.
Грийнпийс отбелязва още, че докато Великобритания иска да се освободи напълно и от всички изкопаеми горива като източници на електроенергия, трябва да подсигури бъдещето на още над 30 000 души, които работят в сектора.
Възходът на устойчивата енергия
Днес Великобритания произвежда над 50% от електричеството си от нисковъглеродни източници – рекордно за страната число. Това включва възобновяема вятърна, слънчева и водна енергия, както и ядрените електроцентрали. Страната все още разчита в голяма степен и на изкопаеми горива, най-вече природен газ, който отделя по-малко въглеродни емисии от въглищата.
Според даннина британския Национален оператор на енергийната система (NESO) от 2023 г. електроенергийният микс на страната изглежда така:
- 32% природен газ
- 29% вятърна енергия
- 14.2% ядрена енергия
- 5% биомаса
- 4.9% слънчева енергия
- 1.8% водна енергия
- 1% въглищна енергия
- 10.7% вносна енергия
- 1% запас
По данни на правителството през второто тримесечие на 2024 г. дори само възобновяемите източници са покрили 51.6% от електричеството за страната.
Следващите стъпки
Обединеното кралство е поело ангажимент да намали нетните си емисии на парникови газове до нула до 2050 г. Би Би Си пише, че от 90-те години насам въглеродните емисии там са намалели с над три четвърти, най-вече благодарение на постепенното отказване от въглищната енергия.
Според британския Комитет за климатичните промени обаче Лондон може да не успее да покрие критериите си до 2050 г., особено след като през 2023 г. правителството реши да предостави 100 лиценза за добив на нефт и газ в Северно море с цел да намали зависимостта на страната от вносната енергия, включително газа от „враждебни държави“.
Според комитета по-добрият начин да се постигне това би бил именно да се инвестира във възобновяеми източници, които едновременно да подпомогнат енергийната независимост на страната и да ускорят процеса към поставените цели за нулеви емисии.
Въглищата в България и ЕС
Изборът между изкопаеми горива и възобновяеми източници е на дневен ред в много държави в цяла Европа, които се опитват да се освободят от зависимостта си от вноса на природен газ и нефт от Русия.
Това е така, откакто в началото на 2022 г. Кремъл започна непредизвикана пълномащабна война в Украйна. Вследствие на това ЕС, Великобритания и други държави наложиха тежки икономически санкции на Русия, като в отговор на това Москва ограничи износа на природен газ и увеличи цените.
Тогава в Германия извънредно заработиха въглищните централи и дори започна дебат за удължаване на живота на ядрените реактори, които по график трябваше да бъдат изтрити от енергийната карта на страната в края на 2023 г.
Наред с Германия, Полша и България са сред държавите в ЕС със силно развити въглищни индустрии, за които закриването на топлоцентрали в съответствие с европейските изисквания, ще бъде по-трудно. Основна дългосрочна цел на ЕС остава намаляването на вредните емисии и почти пълното затваряне на въглищните централи до 2040 г.
България, която все още произвежда голяма част от електричеството си именно във въглищни централи, отказва да се ангажира с краен срок за затварянето им. Така София вече трета година бави решенията, които биха помогнали за вливането на милиарди левове безвъзмездна финансова помощ по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са обвързани с поетапното затваряне на въглищните централи. Това е едно от изискванията за получаване на втория транш по плана.
Ако властите го спазят, държавата би могла да използва част от получените помощи, за да осигури справедлив преход и преквалифициране на реботещите в топлоцентралите, които от години са в тежко финансово състояние.
Депутатите обаче отказват да го направят и искат гаранции, че централите ще останат отворени. В края на септември те за пореден път не успяха да гласуват нужните решения, като „Има такъв народ“ и „Възраждане“ блокираха парламента с координирана предизборна акция и гласуването беше провалено.
Преди дни Европейската комисия предупреди, че България не може повече да отлага промените по ПВУ. В случай че не ги приеме, страната е заплашена да трябва да връща пари, които вече са били получени по първия транш.
