Снимка: Getty |
„Това се очакваше“ – когато окупационните власти започват да издават руски паспорти в град Мелитопол в югоизточната част на Украйна, Олеся Новицка казва, че не се е колебала.
Агенция „Франс прес“ се срещна с 31-годишната гримьорка в рамките на журналистическо пътуване, стриктно организирано от руското министерство на отбраната, за да покаже как населението приема окупаторите. На журналистите не е било позволено да се движат свободно из града и да се срещат с местни жители без руски военен ескорт, пособва БТА.
Докато стои на опашка от двайсетина души, Новицка, която заедно с двете си дъщери чака, за да поиска руски документи, обяснява своето решение. „Мисля, че всички ние ще живеем в Русия, затова имам нужда от руски паспорт. За да мога да живея тук официално и нормално“, казва тя, държейки на ръце най-малкото си дете.
Окупационните власти в Запорожка област, където се намира и град Мелитопол, планират през есента да проведат референдум за автономия, за да официализират бъдещо анексиране от Русия.
След няколко седмици Новицка трябва да получи новите си документи за самоличност на официална церемония, на която ще прозвучи руският химн в зала с портрет на руския президент Владимир Путин.
Издаването на руски паспорти, практика и в други окупирани части на Украйна, е част от стратегията на Москва за необратимо установяване на надмощие в тях. Сред другите мерки, които обслужват тази цел, са изплащане на заплати на общинските служители и пенсии в рубли, откриване на железопътни и автобусни линии с Кримския полуостров, анексиран през 2014 г., както и преподаване на руски език в училищата.
„Разделени“ съграждани
Мелитопол беше превзет от руснаците в началото на тяхната офанзива почти без бой, което го спаси от тежки разрушения. По това време украинската армия беше концентрирала силите си в отбраната на столицата Киев и опустошения от многоседмична обсада Мариупол, пристанищен град на 200 км от Мелитопол.
През юли руското военно присъствие изглежда по-скоро дискретно, макар че на изходите на Мелитопол има контролни пунктове.
Олеся Новицка уверява, че е доволна от ситуацията. „За да бъда честна, това се очакваше още през 2014 г.“ – годината, през която съседен Крим беше анексиран и сепаратистите, подбудени от Москва, отприщиха въоръжения конфликт в Източна Украйна.
Все пак Новицка признава, че населението е далеч от нейните схващания. „Днес всички са разделени“, казва тя. „Някои са за Русия, други са за Украйна“. Новицка се смята за рускиня, както и много от жителите на областта, в която руският език е преобладаващ. „За моя син, който е във втори клас, беше трудно да учи на украински“, казва Новицка. „Отсега нататък ще му е по-лесно да учи на руски“, допълва тя.
На опашката със сив каскет е и Дамир Кадиров, пенсионер на 65 години, според когото след пристигането на руснаците в Мелитопол придобиването на руски паспорт вече е „необходимост“. „След като са решили да унищожат фашистите, нещата ще станат по-спокойни, като по съветско време“, казва Кадиров, повтаряйки московската пропаганда, която твърди, че в Украйна се води борба с „фашисти“ и „нацисти“.
Ако се съди по числата обаче, този ентусиазъм далеч не се споделя от всички граждани на Мелитопол, който преди руската офанзива е наброявал 150 хиляди души.
Ръководителят на окупационната администрация в областта Евгений Балицки признава, че на ден в града се издават едва между 20 и 30 паспорта, и около 100 за цялата област. Бройките „все още не се повишават“, съжалява той, като разкрива, че проверките от руските служби за сигурност бавят процеса на одобрение.
Към всичко това се добавя и цялостната обстановка на недоверие – тези, които подкрепят Украйна, се страхуват от руските репресии, а тези, които предпочитат Русия, се страхуват да не бъдат определени като „предатели“ или „колаборационисти“ от поддръжниците на Киев.
Трябва да се отбележи, че при пристигането на телевизионните камери, съпроводени от руски военен кортеж, пред административната сграда в Мелитопол, където се подават заявленията за паспорти, немалко от хората на опашката предпочетоха да си тръгнат.
Придобиването на руски паспорти е „нещо, за което не говорим помежду си“, отбелязва Галина Владимировна, 58-годишна жителка, която срещаме в друг квартал на Мелитопол, и добавя, че „все още това е тема табу, всички се страхуват“.
(БТА)
