Кристалина Георгиева се оказа виртуоз на интригата. Черен гений на завистта. Тъмен балкански субект с кофти грим на висша европейска длъжност. Българският политически Салиери. Дилър на балкански комплекси на голямата сцена.
Само чрез подобни определения можем да опишем поведението на Георгиева и нейния последен и отчаян опит да хване влака за шефското място в ООН, без да й пука за достойнството на нейната страна или пък по колко точно трупове, интриги и доноси ще премине. Тя забърка чудовищен скандал, който лепна огромно петно върху България, което дълго няма да бъде изтрито.
Дипломатическото цунами е в състояние в близките поне 20 години да паркира България в кьошетата на международната политика и завинаги да я вкара в задънена улица. Но кога ли Кристалина Георгиева някога се е съобразявала с честта на своята държава?
Последната атака приличаше на фентъзи битка, в която е хвърлен отряд от орки. Тя започна в началото на миналата седмица под формата на слух. Съвсем контролирано и яко поръчково Талал ал Хадж, шеф на бюрото на телевизия „Ал-Арабия“ към ООН пусна в туитър слуха, че Унгария, Латвия и Хърватия с подкрепата на Германия ще номинират Кристалина Георгиева за шеф на ООН.
България обаче е обявила своя официална кандидатура, и то с правителствено решение, и това е Ирина Бокова. Въпреки това нито един правителствен източник, ама нито един не се опита да спре цунамито от налудничави информации, които предизвикаха множествен оргазъм в медиите на „Америка за България“. Малко след това Ал Хадж, вероятно обърнал някоя и бира повече в скъпите барове край сградата на ООН, обяви, че Георгиева щяла да бъде кандидатурата на ЕНП за ООН. Подобна информация граничи с откровенията на пациент от Раднево. ЕНП има правото и амбицията да номинира свой кандидат, колкото Далай Лама да се включи в колективно четене на романа „50 нюанса сиво“ или да участва в конкурс „Мокра фланелка“. ООН е световна организация и ако приемем, че една европейска формация се изживява като отделен световен субект, то трябва да пратим на евродесните психиатър, а не да поощряваме желанието им да съществуват в паралелна реалност.
Оркската атака придоби още едно измерение. Три медии пуснаха информация почти едновременно, че кабинетът ще проведе извънредно заседание, на което ще номинира и Кристалина Георгиева. Психодесните подпикнаха от кеф. Дори древните канибалски ритуали са се отличавали с повече хуманизъм и човечност от стотиците статуси, изпълнени с демонична радост, сатанинско кикотене и брутален кеф, че България е на път да пропилее шансовете си неин представител да пробие нашенското проклятие за обратното дърпане в адския казан. Това също беше контролирано изпускане на информация, опит за тестване на общественото мнение, хвърляне на захранка за психодесните пирани поради липса на достатъчно силни хапчета за тяхната болест. Иначе едва седмица след новия слух по една телевизия се появи вицепремиерката Румяна Бъчварова, която влезе в ролята на среднощна кабелна врачка и обяви, че представянето на Бокова досега било неубедително. Как ли успя една социоложка да извърши такава оценка? Всеки, който е гледал как отговаря Бокова, е видял нейната невероятна компетентност. На всеки въпрос тя отговаряше на езика, на който е бил зададен. Не Румяна Бъчварова уви, този титан на геополитическите анализи, а редица световни медии писаха, че Бокова е с най-големи шансове независимо от рулетката на препитванията, където тя обаче въпреки всички бури успяваше да се класира сред първите.
Именно защото Бокова се прояви като неочаквано силен кандидат, троловете на Кристалина у нас се задействаха с необичайна бързина и стратегическа подлост. Всички с едни гърди по доносничество успя да изпревари позабравеният манипулатор на прехода Евгений Михайлов. Той сътвори първия мракобесен донос и го разпрати до хора от целия свят и Европа. При това го направи тайно, подмолно, тихо, както вероятно са го правели доносниците едно време. И вече е ясно – Михайлов е част от тролската мрежа на Кристалина Георгиева. Много време един факт тревожеше ума ми, но сега, след като цялата схема вече е пред нас, той си дойде на мястото. Когато през юни Кристалина Георгиева се появи в България за кратко, за да участва в Елена в срещата на Кършовския род, там, където измисли легендата, че дядо й бил дал псевдонима Левски на Апостола, видях една снимка от събитието. Веднага ми направи впечатление, че точно до еврокомисарката с вид на почетен лакей се бе паркирал Евгений Михайлов. Историята ще го запомни с позор. Защото липсата на талант си пролича – доносът не свърши работа. Дори и след него Бокова запази добро класиране.
После се намеси съдбата – от кабинета на Георгиева изтече списък с опорни точки, всички до една насочени срещу Бокова. Намерете ги и ги вижте – това е манифест на безчестието. Еврокомисарката побърза да отрече, но дали някой повярва? Защото малко след това в заверата бе включен Методи Андреев, който също сътвори нов безобразен донос, нещо като окончателно развяване на срамотиите пред международната общност.
И тогава дойде финалната интрига на обсебената от кариеризъм Георгиева. На бял свят излезе фактът, че тя поне от една година насам прави паралелна кампания за своя кандидатура, която почива единствено на интригите и на международното задкулисие. Планът обаче се пропука в своят най-основен пункт. Всяка такава интригантска промяна се нуждае от мощна подкрепа. И заради това заговорниците много се надяваха да оплетат и Русия в своята паяжина от лъжи и 50 нюанса Кристалина. Русия обаче даде неочакван отговор. В нарушение на всякакви дипломатически правила и неписана етикеция Москва обяви подробности от неформален разговор на Меркел с Владимир Путин, нещо като сондаж за евентуална подкрепа на Георгиева. Така станаха ясни две неща – Русия категорично подкрепя Бокова и няма да участва в нейните афери и Русия е отписала Меркел като световен лидер. Което е логично. Германия е просто едно джудже в ООН, а политиката на Меркел доведе Европа до политически колапс.
Този интригантски пъзел обаче разкри истинската страна на КриСталина. Една маниачка на тема власт, виртуозен схемаджия в името на собственото си его. Тя нямаше никакъв проблем да гледа България на колене, унизена и оскърбена, само и само да наложи собствената си амбиция пред всичко останало. Това драматично българско разделение, тази вечна склонност да се самоунищожаваме сякаш е получала особен пик в характера на еврокомисарката. Имало е мигове, в които България се е появявала на световната сцена, но нито един от тях не е бил пълен с толкова много мерзост. Защото сега ситуацията не е като след война, но една Кристалина ни трябваше и пак полетяхме надолу в пропастта. Защото предизвикването на конфликт от такъв вид не само че не е от полза за страната, но вероятно още един век ще ни дават като пример за липсата на качествена политика, за това как една страна, която е отвлечена не от лидери, а от зависима и лакейска администрация, всъщност е най-големият враг сама на себе си. Неизтребимата орда от нови доносници намериха господарката на вампирското си гнездо.
И само един допълнителен факт за размисъл върху интригантския образ на Кристалина Георгиева. В момента един от най-големите скандали, които тресат Брюксел, е това, че бившият шеф на ЕК Жозе Барозу започна работа в демонологичната компания „Голдман-Сакс”, една от финансовите империи, които със своите непремерени действия дадоха началото на голямата криза от 2008 година. Това, че европейските елити и финансовите конгломерати са оплетени като свински черва, едва ли е тайна за някого. Но в скандала „Барозу и „Голдман Сакс“ си личи сянката не на друг, а на Кристалина Георгиева, нашия местен Салиери.
Като зам.-шеф на ЕК именно тя отхвърля предложението на европейския омбудсман за промяна на етичния кодекс за работа в ЕК и така на практика подпечатва новата кариера на Барозу. Тук можем да заподозрем целенасочен саботаж на едно много добро предложение, което щеше да направи така, че да е невъзможно висши еврошефове да са облажват с корпоративни длъжности и кинти. Информация за това има още от началото на 2015 година, което означава, че Георгиева със своето бездействие на практика е дала зелена светлина на Барозу, чиито действия бяха окачествени като „среден пръст в лицето на Европа“. Точно както действията на Кристалина сега са среден пръст в лицето на България…
Александър Симов, в-к „Ретро“
