Геополитическият въпрос
Руската православна църква (ROC) е най-голямата сред поместните църкви в света, въпреки че е трудно да се посочи точният брой на нейните енориаши. В изданието „Световните религии: всеобхватна енциклопедия за вярванията и религиозните практики“, публикувана през 2010 г., техният брой се определя между 90-120 млн. Според проучване на американския Pew Research Center през 2010 г. в света има 260,4 милиона православни християни. В Русия живеят 101.45 милиона (39%), в Украйна – 34.85 милиона (13.4%, трета в класацията след Русия и Етиопия). Представителят на Руската православна църква Кирил през октомври 2017 г. заяви, че общият брой на енориашите от Московската патриаршия, живеещи както в Русия, така и в чужбина, е около 180 милиона души, предаде агенция TAСС .
Въпреки че след създаването на автокефалната църква в Украйна РПЦ ще запази статута си на най-многобройната поместна църква, тя ще загуби значителна част от енориите, а украинската поместна църква ще стане една от най-големите в света. В същото време, експертите отбелязват на базата на резултатите от проучвания на общественото мнение, че украинците са по-религиозни от руснаците. Според проучване на Украинския център за икономически и политически изследвания „Александър Разумков“, проведено през март 2018 г., 19,2% от украинците посещават църкви веднъж седмично, 19,3% веднъж месечно. Други 47,8% от анкетираните казват, че отиват там за всички религиозни празници. В Русия едва 4% от хората посещават веднъж седмично църковните служби, два или три пъти месечно – 3%, веднъж месечно – 6%, няколко пъти годишно – 17%, показва анкета, проведена през ноември 2013 година от агенция „Levada Center“. А според проучване на Pew Research Center, публикувано през май 2017 г., 78% от украинците и 71% от руснаците смятат себе си за православни.
Експерти твърдят, че без Украйна Московската патриаршия няма да играе ролята, която играе в православния свят сега.
„Губейки ролята, която има Московската патриаршия, като цяло обезсмисля концепцията за „Руски свят“, която е напълно реваншистка. Това създава този
панически вой,
истерични действия от страна на Московоската патриаршия срещу томоса за автокефалия“, казва президентът на украинския Център за Религиозни изследвания и международни духовни отношения Игор Козловски.
Според прессекретарят на Украинската православна църква към Киевската патриаршия архиепископ Евстратий (Зори), създаването на автокефална църква в Украйна „слага край на възможността за реализацията на руския неоимперски проект, като утвърждава в Украйна независимата, с което се възпрепяства възраждането на Руската империя.“ На уебсайта на онлайн изданието „Glavred“ на 22 октомври той отбеляза още, че „без власт над Украйна РПЦ ще бъде голяма, но обикновена поместна църква, наравно с всички останали православни църкви“.
Факт е, че причината да не подкрепи създаването на поместна православна църква в Украйна, се третира в политическата плоскост, изтъква и митрополитът на Украинската православна църква към Московската патриаршия Александър (Драбинко), който подкрепя автокефалията, дадена от Константинопол.
„Това, че Украинската православна църква, която е към Руската патриаршия, е част от РПЦ, означава, че политиката на Руската федерация може силно да й влияе. Въпросът в този смисъл е чисто политически“, казва той в коментар, публикуван в „ГОРДОН“.
Официално УПЦ към Московската патриаршия обаче категорично заявява, че има пълна независимост от РПЦ. Митрополит Онуфри подчертава в интервю за телевизионния канал „Интер“ през септември 2018 г., че УПЦ към Московската патриаршия е „независима църква и притежава всички характеристики на независимост, които са необходими днес за нормалното служене на Бога и народа“.
„Ние имаме икономическа и административна независимост. Томосът от Константинополо само ще ограничи нашата свобода. Ако някой има нужда от това – моля, ние нямаме нужда от нея“, казва той.
Финансовата страна на проблема
Архиепископ Евстратий (Зоря) отбелязва в коментара към „Новото време“, че РПЦ се страхува да загуби Украйна и заради приходите, които постъпват от украинските енории покрай предприятието „Софрино“, което осигурява църковната утвар и всичко необходимо за едно богослужение.
„40% от приходите на „Софрино“ се осигуряват от нашата страна“, каза архиепископът.
Малко се знае за доходите на това дружество. Руското издание „Комерсант“ пише, че според независими експерти доходът на дружеството за 1997 г. е бил 3,6 милиона долара. Няма по-актуални данни.
По думите на украинския религиовед Юрий Черноморец „Софрино“ задоволява 60% от религиозните продукти, които се предлагат на украинския пазар. Експертът подчертава също, че те се търгуват не само от Украинската православна църква към Московската патриаршия.
„Дори да има единна православна църква в Украйна и да няма нито една енория на Московската патриаршия на територията на Украйна, Русия ще продължи да купува църковни стоки, произведени в „Софрино“, казва той.
Протойерей Александър Билинский от Украинската православна църква към Московската патриаршия обяснява, че продуктите на „Софрино“ са доста скъпи и се купуват предимно от епископи, изтъквайки техния висок статут, доколкото това по никакъв начин не засяга нито УПЦ към Московската патриаршия, нито УПЦ към Киевската патриаршия, нито Украинската автокефална църква и Украинската гръко- католическата църква.
„В нашата (Волненска – “ Гордън „) епархия, доколкото ми е известно, както и в много други епархии на УПЦ към МП се закупуват само свещите централизирано, които се съхраняват строго в епархийски складове. Църковната утвар всеки храм купува от там, от където иска и много често това става от религиозни магазини. В тях също се предлагат изделия на „Софрино“, но те рядко се купуват, защото са твърде скъпи. Най-често се купуват купели, свещенически кръстове и епископски панагии. Предлаганите свещници, икони, текстилните и ювелирни изделия, както и предмети от дърворезба и друга църковна утвар са украински, тъй като вътрешното производство не задоволява само и единствено нуждите на украинските църкви, но също така работи и за външния пазар – износ в Русия и Беларус, „- каза той пред изданието“ ГОРДОН“.
Според архиерея, в най-големия църковен магазин в Западна Украйна, който се намира в село Городок, област Ривне, продуктите на „Сафрино“ се побират само с една витрина, което представлява едва около 3% от общата площ на търговското пространство.
Обединяващият събор
Датата вече е ясна – 15 декември.
Очаква се всички архиереи от УПЦ към КМ и УАПЦ да вземат участие в събора, както и някои от епископите на УПЦ към MP. Подготовката за него се осъществява под ръководството на двама екзархи на Вселенския патриарх. За ролята на предстоятел на поместната църква може да претендира всеки епископ, който ще участва в събора. Според Филарет, процедурата за избор на предстоятел – с открито или тайно гласуване – ще бъде определена от съвета.
„Когато се избира предстоятел и трите църкви се обединяват, тогава вселенският патриарх [Вартоломей] свиква синод и този синод взема окончателното решение за предоставяне на томос за автокефалия на този обединената църква“, казва той.
Остава открит въпрос за това колко епископи от УПЦ към МП ще вземат участие в обединението. Всички те са 90 на брой. Според Патриарх Филарет около 10 са готови веднага да отидат в автокефалната църква. Същият брой архиереи от УПЦ към МП са подписали обръщението към патриарх Вартоломей за предоставяне на томос за автокефалията на православната църква в Украйна, посочва още Филарет в интервю за украинската „Правда“.
Главният редактор на онлайн изданието на LB.ua, Соня Кошина, предполага, че малко повече от десет архиереи от УПЦ към МП ще вземат участие в катедралата.
В УПЦ към МП настояват, че само тези нейни представители, които са подписали писмото до Вартоломей, трябва да имат правото да участват в събора за обединение. Известно е, че сред тях са митрополитите Александър (Драбинко) и Софроний (Дмитрюк), които открито подкрепят автокефалията.
Черкаски и Каневски митрополит Софрони заявява в интервю за „Главком“ , че възнамерява да участва в събора. Той отбелязва, че всички архиереи от УПЦ към МП трябва да присъстват на него.
„Ако само шестима ще участват, както се говори, нашият глас ще бъде твърде слаб. Ето защо, от нашата църква трябва да присъстват всички, искат или не искат, за да бъде избран предстоятел. Защото, ако предстоятел ще бъде Филарет, такава църква аз не приемам и не разбирам „, казва той.
В УПЦ към КП заявяват, че възнамеряват да подкрепят единодушно Филарет.
„Всички ние сме единни в мнението, че само негово светейшество патриарх Филарет има необходимия опит и всички нужни качества, за да оглави новата единна поместна православна църква. Но на събора ще се реши кой да бъде нейн водач“, казва по време на пресконференцията на 26 октомври патриаршеският викарий на УПЦ към КП митрополит Епифании, като добавя, че 40 епископи от УПЦ към КП са номинирали за кандидат Филарет.
Предстоятелят на УАПЦ Макарий заявява в коментар на телевизионния канал ZIK , че няма да се кандидатира за високия духовен пост.
„Ще подкрепя кандидатурата, която ще бъде предложена от Вселенския патриарх“, подчертава той.
Що се отнася до името на поместната църква, УПЦ към КП подкрепя идеята, че официално обединената поместна църква трябва да бъде наречена Украинската православна църква. Сега това е официалното име на УПЦ към МП. УПЦ към Киевската патриаршия предлага Върховната Рада да приеме закон, който да задължава в названието да бъде отбелязан центърът на всяка една от досега съществуващите организации. Архиепископ Евстратий (Зоря) предлага на УПЦ към МП да бъде наречена „руска православна църква в Украйна“, но идеята му е отхвърлена.
„Невъзможно е да променим името на нашата църква със сила, без значение кокви закони се приемат, те няма да бъдат валидни, защото всеки апелативен съд, не говоря за Европейския съд, ще отмени подобно решение. Затова подобни опити да бъде сменено името ни са чиста проба провокация“, коментира предложението за промяна на името на зам.-началника на отдела за външни църковни отношения на УПЦ към МП протойерей Николай Даниевич.
Митрополит Макарий застъпва мнението, че името, статутът и моделът на поместната църква трябва да бъдат съгласувани преди събора.
„Ако няма устав, тогава кой ще отиде на събора? Това е лудост!“ казва той в коментар за RBC-Украйна.
Възможни ли са провокации?
Виктор Кононенко, зам.-началник на службата за сигурност на Украйна, казва на 3 октомври, че руските специални служби прилагат план за създаване на „контролиран хаос“ в Украйна. Според него службите за сигурност в Украйна очакват „подстрекателства за изземването на религиозните сгради на една от конференциите в страната, инспирирани от представители на десни националистически организации, което в бъдеще ще позволи да бъдат инициирани силна конфронтация и масови протести с участието на вярващи“.
Заместникът на „Народен фронт“ Дмитрий Тюмчук съобщи на 19 октомври, че според информацията, която има, военното ръководство на Руската федерация подготвя специални сили, които да бъдат базирани в манастира „Нов Атос“ в Абхазия , а по-късно тайно прехвърлени на обекти, собственост на УПЦ към МП в Украйна. Депутатът от Радикалната партия Игор Мосийчук също предупреждава за подготовката на специални сили.
Министерството на вътрешните работи на Украйна обещава да гарантира сигурност и законност и ред. Според министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, ако има нужда да се противодейства на екстремизма и религиозната омраза, агенцията ще действа твърдо.
Експертите отбелязват, че наистина са възможни провокации и че е важно украинската правоохранителна система да ги предотврати.
„От Русия може да се очаква всичко – доказателство за това е анексирането на Крим, окупацията на част от територията на Донбас. Ние трябва да сме подготвени за всякакви провокации. Местните власти и правоприлагащите органи трябва да осъществяват превантивна работа. Има радикални елементи, които могат да създават провокации. Задачата на нашата държава е да предотврати такива провокации както от страна на Русия, така и от хора, които не осъзнават какво правят „, отбелязва Козловски.
Експертът от програмата „Международна и вътрешна политика“ на украинския институт за бъдещето Игар Тишкевич подчертава в коментар за „ГОРДОН“, че ако украинските служители на правоохранителните органи не съумеят да предотвратят сблъсъка, Русия ще започне да гърми в международни сайтове, че в Украйна се нарушават правата и свободите на гражданите.
„Ако има жертви от страна на свещеници или вярващи от УПЦ към МП, Украйна ще се изправи пред сериозни външнополитически проблеми“, смята той.
Колко дълго ще продължи процесът на обединение
По данните на Дирекцията по религиозните и етническите въпроси към Министерството на културата на Украйна, към 1 януари 2018 г. в Украйна е имало 12,348 енории на УПЦ към МП, 5167 енории към УПЦ към УП и 1167 към УАПЦ. В същото време проучванията на общественото мнение показват, че повечето православни в Украйна са членове на УПЦ към КП . Според проучване, проведено в края на август и началото на септември от Киевския международен социологически институт, Центъра „Разумков“ и Центъра SOCIS, 45.2% от украинците се смятат за православни християни. 16,9% от анкетираните са привърженици на УПЦ към МП, и 2,1% от респондентите – на УАПЦ.
Експертите подчертават, че провеждането на обединяващ събор е само първата стъпка. Ще отнеме години, преди повечето от енориите на УПЦ към МП да станат част от една обща поместна църква. Според Черноморец този процес ще продължи 10-12 години, а определени теми и събития ще предизвикат сериозни вълнения.
Директорът на Департамента за религиозни и етнически въпроси на Министерството на културата на Украйна Андрий Юраш в интервю за „Главком“ прогнозира, че веднага след като бъде даден томоса за автокефалност или в краткосрочен план половината или повече от християнските общини към УПЦ към МП ще се присъединят към поместната църква.
Tишкевич също счита прогнозата за реалистична. Според него половината от енориите на УПЦ могат да отидат в новата поместна църква през следващите три години.
Това мнение споделя и Козловски, който отбелязва, че около една трета от енориите могат веднага да се присъединят към автокефалната църква.
„От раз половината едва ли. В различните райони ситуацията е различна. Има региони, където общностите са национално по-ориентирани, а в други – по-малко. Но една трета от тях или по-малко – сигурно“, изтъква той и добавя, че УПЦ към МП ще се запази, така както и част от вярващите се останат съпричастни към Московската патриаршия.
Татяна Литвинчук, Гордон , Превод: Faktor.bg
