Русия натрапва на България пожизнена, вечна благодарност – на снимката: Сергей Лавров
[ad id=“225664″]
По време на своето посещение в България по повод празненствата за 140 годишнина от Освобождението, патриархът на Русия направи няколко нееднозначни изявления, които удивиха не само българите.
България е освободена от Русия, не от Полша, не от Литва, нито от други страни, а от Русия. И откровено искам да кажа, че за мен беше трудно да чуя, че споменавате участието и на други страни в освобождението. Ние сме за историческата истина, ние сме я завоювали с кръвта си и не може да има никакви политически или прагматични причини, поради които тази истина да се премълчава или интерпретира лъжливо“.
Такъв е светейшият коментар на ето тези думи на българския президент:
„Ние няма да забравим братския порив на руското общество, което доказа, че българите не са сами. Тези чувства са дълбоки и не могат да бъдат разколебани от користни политически интерпретации. На бойните полета на руско-турската осволбодителна война са загинали войни от много народи: руснаци, румънци, финландци, украинци, леборуси, поляци, сърби и черногорци. За всички тях България е последния им дом и ние ги почитаме като наши герои“.
Нормални думи. Защо е трябвало патриархът да се нахвърля с критика?
Българският президент говори не за страни, а за народи. Да, армията на империята е била многонационална, в нея е имало немалко поляци и прибалтийци. Да, за България е важно да каже добри думи за сърбите и румънците, с които после неведнъж е воювала заради своите граници.
Каква ли е била вътрешната нагласа на патриарха, за да се „обиди“ и да се държи по този начин! Светешият продължи да е сърдит и на летището преди заминаването си.
По думите му, лейб-гвардейски финландски полк е воювал, но той бил полк на руската гвардия, разквартируван в Полша.
[ad id=“237001″]
А ето какви са историческите факти
Полкът получава названието си от първия набор, който се състои от финландски селяни. В него са служили и етнически шведи. Заповед от 5 януари 1880 година се споменава редник Яков Перебенус. Едва ли става дума за чист руснак…
Имало е и отделен и именно етнически фински батальон. По време на руско-турската война от 1877-1878 година гвардейският батальон взема участие във военните действия. Той участва в много сражения на българска територия, включително при превземането на Врачанския проход и пресичането на Балкана, а на 23 декември заедно с останалите руски войски влиза в София. Командирът на батальона полковник Георг Едвард Рамзи, е награден със златна сабя и впоследствие става командир на Семьоновския полк. Войната за освобождението на християните е била толкова популярна във Финландия, колкото и в останалите части на империята. Финландците имат песни за героите на тази война. Руско-турската война е последната, в която се сражава батальонът.
След войната финландците лейтенант Каризимир Ернрот и полковник Александър Редигер са военни министри на княжество България.
Като доброволец за свободата на България воюва знаменитият латишки поет Андрейс Пумпурс, който загива в сраженията. Това е историческата истина, която латишите също са заслужили с кръвта си.
А войната е спечелена благодарение на румънската артилерия (руската излиза от строя).
[ad id=“238430″]
Тогава – какво невярно каза българският президент?
Но и това не му беше достатъчно и патриархът по същество нарече българите нация от малоумници:
„В съветско време българскитке другари бяха смятани за най-лошите оратори, които изобщо не умееха да говорят без листче“…
Това Лавров ли му поръча да го каже? Ако съдим по реакциите на държавните медии в Русия на този „църковен демарш“, явно е така. Да не говорим, че излъгаха, че „Русия била спомената след Полша, Литва и Финландия“.
Как трябва да бъде тълкуван този демарш на патриарха министерството на църковната пропаганда обясни незабавно: „патриархът е говорил от позиция на силата“.
„Горд съм с руския патриарх. Пред целия свят той заяви за предателството на българския елит на нашата обща история. България ни предаде два пъти: през 1941-ва и през 1991–ва. Патриархът говореше твърдо и уверено, говореше от позиция на силата. Постъпката на патриарха предизвика прилив на гордост за своето отечество. Това е открит бой“, написа първият заместник-председател на Синодалния отдел за връзки с обществеността и медиите Александър Щипков.
[ad id=“263680″]
Какво точно предателство е извършила България
през 1991 година не е ясно. Що се отнася до 1941 година – България беше единствената държава съюзник на Хитлер, която не е воювала със СССР и запази неутралитет до 1944 година, независимо от натиска на Хитлер.
И да не забравяме, че на 5 септември 1944 година, когато руските войски пресичат румънско-българската граница, България е в състояние на война с Германия. Затова Съветският съюз не толкова освобождава страната, колкото сваля правителството на Муравиев и поставя на власт прокомунистическото правителство на Кимон Георгиев.
Българите особено се гордеят с това, че армията им не е воювала със съветската армия и на тяхна територия не е загинал нито един съветски войник, а във втората фаза на войната воюват срещу германците и дават 32 хиляди жертви
„Докато не прочетох думите на българския президент бях готов да се присъединя към възмущението на патриарха. Но след това промених мнението си-всичко е вярно и по християнски, и съответства на историческата правда. Народите са проливали кръвта си и заслужават благодарност, при това руският народ е посочен първи. Защо си създаваме врагове на празно място“, пише Исидор Кац по този повод.
„Какви ще са последствията от тоза възмущение на патриарха. Да не би да е очаквал президентът на България да се разкае, да падне на колене пред Кирил и да иска прошка…Така народът на България с още „по-трепетна любов“ ще „заобича“ Русия… Не става ли тягостно това постоянно изискване за пожизнена, вечна благодарност, което им се натрапва постоянно“, коментира Иван Коробов.
Източник: newizvru Превод: Faktor.bg
