Стара легенда разказва, че преди много, много години всички човешки чувства се събрали заедно и тъй като скучаели, Лудостта предложила да играят на криеница.
– Как се играе тази игра? – попитали другите.
– Един от нас, примерно аз – обяснила Лудостта – си затварям очите и започвам да боря до хиляда. През това време вие се криете. Като свърша с броенето, аз започвам да ви търся. Този, който се е скрил най-добре и когото открия последно, започва да брои отново и така играта продължава.
Радостта и Еуфорията заподскачали доволни, че ще се случи нещо интересно и ново. Апатията, която не се интересувала от нищо, отказала да играе, а Съмнението започнало да претегля плюсовете и минусите от евентуалното си участие. Гордостта отсякла, че играта е абсолютно глупава, Страхът също се колебаел дали да участва, тъй като решил, че играта крие опасности, а Истината пък заключила, че няма смисъл да се крие, защото винаги я откриват.
Лудостта започнала да брои, а чувствата тръгнали да се крият.
Страхът се скрил в хралупата на едно дърво, защото му се сторило най-безопасно. Вярата се издигнала в небесата, за да е по-близо до Господ. Завистта се спотаила близо до Злобата, защото те винаги били нераздели. Радостта избрала за убежище красива поляна, Страстта – клокочещ вулкан, а Тъгата – непрогледна пещера…
Постепенно всички успели да намерят своето скришно местенце.
Само любовта не знаела къде да се скрие – всички места били заети. Изведнъж видяла прелестен розов храст и решила да се спотаи между пищните му и ароматни цветовете.
– Хиляда… – изброила последното число Лудостта и се заела да търси останалите.
Едно по едно тя открила всички чувства. Не можела да намери само Любовта. Търсила я във всяко красиво кътче на света, защото била сигурна, че Любовта е избрала някое прелестно място. Накрая се приближила до разкошен розов храст и разтворила клонките му, за да провери и там. Изведнъж се чул вик. Там Лудостта открила Любовта, ала очите й били избодени от острите бодли на розата.
Лудостта се притеснила ужасно много от стореното и за да изкупи вината си, обещала на Любовта да стане неин водач в живота.
Оттогава Любовта е сляпа и Лудостта я води за ръка…
