Репресии, управление по наследство и по роднинска линия, самодостатъчнoст на производството. Звучи като Северна Корея, но не е. Става въпрос за Нахичеванската автономна република – малък регион в Южен Кавказ, част от Азербайджан.
Улиците там са стерилно чисти, всичко изглежда неестествено подредено, по фасадите на блоковете дори е забранено да се простира пране. Последното е закон, приет по желание на дългогодишния лидер на автономната република Васиф Талибов. Чистотата в градовете се дължи на десетките държавни служители – учители, лекари, войници, чиновници – те всяка събота са задължени да метат улиците.
Талибов, когото някои в региона наричат „ханът“, обаче не е известен само с ексцентричните си закони. По време на 27-годишното му управление критиците му, журналисти и правозащитници са подлагани на репресии. Някои от тях дори са вкарвани в психиатрични болници.
Самият Талибов е назначен за председател на Върховното събрание на Нахичеванската автономна република през 1995 г. от своя роднина Хейдар Алиев – третия президент на Азербайджан след разпада на СССР и баща на настоящия президент на страната Илхам Алиев.
В края на декември 2022 г. 62-годишният Талибов неочаквано съобщи, че се оттегля като ръководител на автономна република поради здравословни причини. Въпреки че оставката му изненада мнозина, тя дойде на фона на опитите на настоящия президент Илхам Алиев да си върне поне част от контрола в Нахчиван.
В последните месеци Алиев премахна митническия комитет на Нахичеван и прехвърли правомощията му на държавните азербайджански митници. По-рано през ноември Баку пое контрола и над местните служби за сигурност.
Години наред в управлявания от Талибов регион не бяха допускани чуждестранни медии. След като Талибов се оттегли от поста си, екип на азербайджанската служба на Радио Свободна Европа беше допуснат в територията. Пред журналистите на медията местните жители разказват за годините на репресии, корупция и безработица.
Защо наричат региона азербайджанската „Северна Корея“
Нахичеванската автономна република представлява ексклав, който граничи с Армения, Иран и Турция, но не и с Азербайджан. Той е обособен като автономна република по време на Съветския съюз и е първата територия, която през 1990 г. обявява независимост от него.
Историята на региона е свързана с напрежението между арменци и азери. През 1988 г., когато избухва конфликтът в близкия Нагорни Карабах, арменското население блокира всички пътища, свързващи Нахичеван с Азербайджан. Единствената връзка на Нахичеван с външния свят остават два малки моста през река Аракс към Турция и Иран.
В резултат жителите на региона започват да произвеждат сами голяма част от нужните им стоки, пише Би Би Си, а в автономната република се заражда форма на икономическа самодостатъчност, подобна донякъде на тази в Северна Корея. Днес ситуацията е вече по-различна, като през последните години помощи и инвестиции идват от Азербайджан.
Репресии, побои, издевателства
Историята на самодостатъчност обаче не е единствената причина много наблюдатели да сравняват Нахичеванската автономна република със Северна Корея. Друга прилика е авторитарният начин на управление на региона.
През голямата част от съществуването си като съставна единица на Азербайджан, регионът е управляван от Васиф Талибов. Политическото му изкачване се дължи до голяма степен на брака му със Севил Султанова, чиято майка е племенница на азерския президент Хейдар Алиев.
Както Хайдар Алиев, така и синът му Илхам са обвинявани в политически репресии и натиск върху медиите, а според редица журналистически разследвания президентското семейство притежава имоти и активи за стотици милиони долари.
Положението в малкия ексклав Нахичеван не е много по-различно, отбелязва азербайджанската редакция на Радио Свободна Европа. През годините Васиф Талибов и двамата му синове – Реза и Сеймур – добиват монопол върху местния бизнес чрез собствени магазини и натрупват състояние, като принуждават конкурентите си да затворят или да се откажат от плановете си за стартиране на бизнес.
Както в Азербайджан, така и автономната територия издевателствата над задържани лица са основен проблем. През службата на Радио Свободна Европа Сафи Абасов – жител на град Аралик, разказва, че през пролетта на 2022 г. е бил арестуван на влизане от Турция в областта. Митническите власти са го спрели с обяснението, че неправомерно внася в Нахичеван зеленчуци от чуждата страна – 90 кг картофи и лук.
„Аз протестирах. Те казаха – не, това не е позволено. Въпреки че те самите [местните власти] внасят [хранителни продукти] с камиони“, разказва Абасов.
По думите му след протеста той е бил отведен в затворническа килия, където е прекарал девет дни. Там е бил изтезаван и му е отказана храна. Бил е освободен едва след като е платил 3000 маната (1764 долара) подкуп на съдията по случая му.
Подобни разкази за побои и издевателства от страна на правоохранителните органи в Нахичеван не са необичайни, като журналисти и правозащитници са предпочитани мишени, отбелязва азербайджанската служба на Радио Свободна Европа (РСЕ/РС).
Идрак Абасов, журналист, работещ по това време върху доклад за правата на човека в региона, е хоспитализиран през февруари 2009 г. заради наранявания, получени по време на разпит от силите за сигурност в Нахичеван.
Игор Насибов, бивш фотограф на свободна практика от екипа азербайджанската служба на РСЕ/РС, пък е брутално пребит от неизвестни нападатели през август 2014 г.
В друг случай от септември 2011 г. Яфез Хасанов, бивш кореспондент на РСЕ/РС, е депортиран от Нахичеван в Иран след разследване за смъртта на мъж, предполагаемо обвинен в шпионаж в полза на Техеран.
„Лично феодално владение“
Въпреки че се смята, че такова насилие е широко разпространено в автономната република, информацията за конкретните случаи рядко достига до външния свят. Дълги години представители на международните правозащитни организации имаха забрана да посещават територията.
Един от последните доклади за ексклава от външна организация е публикуван през 2010 г. от Норвежкия хелзинкски комитет.
„Управлението на Талибов остави малко надежда на обществото. В същото време широко разпространената бедност и високото ниво на безработица имаха драматично отрицателно въздействие върху условията на живот. Авторитарното управление и унищожаването на гражданското общество бяха подсилени от строга цензура и сериозни нарушения на човешките права“, пише в доклада.
От организацията Хюман Райтс Уоч определят региона като „лично феодално владение на Талибов“. Оттам обаче посочват, че не могат да коментират състоянието на правата на човека, тъй като не са имали достъп до Нахичеван от години.
„Работих ден и нощ“
На този фон икономическото положение на много жители на региона е тежко. Корупцията и заплахата от затваряне или отнемане на бизнеса в полза на някого от управляващото семейство гонят предприемчивите. Възможностите за работа са малко.
В търсене на препитание, мнозина заминават за съседна Турция, въпреки че официално до ноември 2022 г. правителството на Талибов твърдеше, че в региона няма безработица.
Пакиза Аллахвердиева е една от тези, принудени да търсят работа в Турция. Тя разказва, че е живяла там в продължение на 20 години със съпруга и децата си, за да събере пари за апартамент в родния ѝ град в Нахичеван.
„Работих толкова дълго в Турция. Чистех стълби. Работех в текстилна фабрика. Работих ден и нощ, за да обзаведа този дом“, казва жената пред РСЕ/РС и добавя: „Ако имаше работа в моята страна, защо щях да напускам родината си?“.
Положението на Аллахвердиева е в рязък контраст с богатството на семейството на доскоро управлявалия Васиф Талибов. От изтекли банкови данни през февруари миналата година стана ясно, че синовете на Талибов имат сметки в няколко чуждестранни банки, включително Credit Suisse и Barclays.
Според Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) банковите сметки на двамата братя са били използвани за десетки преводи – на стойност над 20 млн. долара – от фиктивни компании, които са били част от мащабни схеми за пране на пари, разкрити по-рано от OCCRP. През годините братята са придобили и имоти в Дубай и Грузия на стойност около 63 млн. долара.
