Любовта е навсякъде, витае във въздуха, носи се и ние я улавяме… и с носа си. Това показа новото изследване, направено от полски учени.
[ad id=“225664″]
Това изследване в Полша показва, че гласът и мирисът на човека могат да бъдат също толкова важни за неговата привлекателност, както е и външният му вид, съобщава социалната мрежа за здраве credoweb.bg
Изводите от проучването са резултат от ревизия на всички публикувани досега изследвания през последните 30 години. Те бяха оповестени в сп. Frontiers in Psychology.
През последните години повечето от изследванията се фокусират върху визуалната привлекателност – например тази на лицето и тялото, обяснява водещият автор на анализа Агата Грожека, изследовател във Вроцлавския университет, Полша. Направени са обаче и изследвания за другите сетива у човека и тяхната роля в социалните връзки. Техните изводи не трябва да бъдат пренебрегвани, обяснява изследователката.
[ad id=“263680″]
Възприемането на другия и през трите сензорни канала дава по-достоверна и разнообразна информация за него, обясняват учените от екипа. Заедно с пола и възрастта гласът на човека може да разкрие голяма гама от информация, включително качества като доминантност, кооперативност, емоционално състояние и дори колко едро е тялото му.
Последните изследвания показват, че обонянието също може да разкрие подобен вид информация. Има редица еволюционни обяснения за тези различни аспекти на привличането при човека. Според едно от тях е полезно човек да притежава качества, които могат да бъдат отличени както от разстояние (глас и външен вид), така и отблизо (мирис).
Много учени смятат, че обикновено търсим партньор, който мирише различно от нас. Правени са изследвания, които доказват, че хора, които се харесват като обоняние, генетично са много различни.
[ad id=“237001″]
От друга страна, хората с близък генетичен набор не си харесват миризмите, обяснява доц. Тодор Широв, специалист по отоневрология и УНГ болести. Това е логиката на природата – да се кръстосват хора с различен генетичен фон, за да има по-голямо разнообразие на гените, смята той.
