Борба между два отбора, които играят различни спортове – на това прилича войната на Русия срещу Украйна за неизкушения от военни теми наблюдател. Сякаш единият отбор играе баскетбол, а другият – кеч, но твърди, че това е художествена гимнастика. И непрекъснато променя критериите за победа.
Свикнали сме да си представяме войната като битка за надмощие върху определен терен. Затова и медиите я визуализират с карти. Картите на контролираните територии обаче са застинали, а в Украйна ври и кипи. Освен това Русия непрекъснато сменя интерпретациите си за причините и целите на войната, която дори не нарича война.
Различна ли е войната в Украйна от другите войни или просто за първи път имаме възможност да наблюдаваме военни действия в такива детайли?
„От вътрешните позиции на социологията на армията войната в Украйна не е различна. Дори напротив – толкова банална и предвидима е, че чак е плашещо.“
Думите са на Венелин Стойчев, доктор по социология и изследовател на армията. По думите му социологията на армията „се опитва да намери отговори на въпроса как да избегнем войната“.
За тази цел тя си задава още много въпроси:
- Как е възможно да има мир?
- Как се институционализират насилието и убийствата?
- Непреодолима ли е пропастта между военния и цивилния живот?
- Как свикваш да живееш в обществото, ако са те учили да убиваш хора?
- Защо делът на хомосексуалните в армията е по-голям, отколкото извън нея?
Освен да пита, тази научна дисциплина дава и отговори. По време на Втората световна война например военни социолози са измервали „глаголната температура“ в речите на Хитлер. Така са успявали да предвидят с голяма прецизност не само къде, а дори в колко часа ще атакува Германия.
Към социологията на армията имат принос автори като Мишел Фуко, Алвин Тофлър, Самюъл Хънтингтън, Збигнев Бжежински. В своите изследвания Венелин Стойчев ползва концепцията за развитието на публичността на немския социолог Юрген Хабермас.
Казармата „пречупва гръбнака“
Що се отнася до развитието на дисциплината в България, не може да не споменем студията на Иван Хаджийски „Психология на военната дисциплина“.
В нея той показва как казармата „пречупва гръбнака“ на изградените личности и в същото време цивилизова „безличията“ – хората, идващи от традиционна среда, които нямат не само образование, а дори тоалетна в двора.
В дипломната си работа Стойчев анализира собствения си опит на наборен войник и задава въпроса дали концепцията на Хаджийски за дисциплината важи за казармата на прага между 20-ти и 21-ви век. Отговорът е отрицателен – обществото се е променило, оттам и армията. А военачалниците се оплакват: „Тези висшисти, развалиха ни хубавата казарма.“
Обратно към войната в Украйна – както промяната в обществото помага да схванем промените в армията, така, за да проумеем войната, трябва да разберем и мира.
„Като човечество ние съвсем отскоро разбираме под мир да не се воюва“, припомня Венелин Стойчев и добавя, че мирът е сложно изобретение на модерната епоха.
До не толкова отдавна мир е означавало да си в съюз с някого, с когото… воюваш срещу някой друг. Приемайки мира за даденост, забравяме „сложната машинария, която стои зад него – политически институции, гражданска култура, правна регулация, образование, медийна грамотност…“ И още много неща, от които зависи дали мирът може да оцелее, а също и как воюва една страна.
Разлики между Русия и Украйна
Затова и Русия, и Украйна воюват толкова различно една от друга. Съветникът в президентската администрация на Украйна Олексий Арестович често казва, че руската армия не е променила стила си от времето на Съветския съюз, защото Русия си е останала по същество тоталитарна държава. Но и е привнесла това-онова от консуматорското общество, което пък обяснява ниската мотивация на руснаците да се бият.
От руските войници се иска да са дисциплинирани и да изпълняват заповеди. Ако започнат да проявяват собствена инициатива, току-виж обърнали оръжията си срещу режима на Путин. По същата причина Русия губи толкова много генерали на бойното поле – системата не вярва на редовите воюващи, а и те не са учени да се справят сами, затова праща висшестоящите да ги ръководят на място.
Украйна, от своя страна, се развива като демократично общество, съответно и армията ѝ се демократизира. Според Арестович украинската армия дава много по-голяма свобода на войниците на място да преценяват как да постъпят. Но за тази цел те трябва да са изградени личности, а да не са с пречупен от дисциплиниране гръбнак (по Хаджийски).
Не бива да смятаме мира за естествен, а войната за отклонение, казва още Венелин Стойчев. И призовава да станем по-чувствителни към предпоставките за война и мир, между които са фалшивите новини, пропагандата, корупцията и злоупотребите.
„Руската агресия в Украйна ни припомни, че не сме прави да се отнасяме безотговорно към войната. Това е като задълженията на Малкия принц, който трябва да преглежда редовно планетата си за баобаби“, посочва социологът.
И добавя: „Допреди 24 февруари ние се държахме, сякаш войната се случва само много далеч и на други хора. Агресията срещу Украйна ни накара да осъзнаем колко близо е войната и колко крехък е мирът.“
Покрай приемането на България в НАТО и модернизацията на армията ни вече имаме офицери, които са завършили социология и според Стойчев прилагат наученото на практика. Дали в контекста на войната в Украйна българската армия ще прилага социологическите поуки така, че да допринесе за повече глобална сигурност и по-малко масово изтребление, предстои да видим.
Да не забравяме, че в практическо отношение науката социология е инструмент, както и ножът. Важното е как се използва този инструмент. С един нож може както да се реже хляб, така и да се убие човек.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
