Свири на цигулка, откакто е на 4, и никога не се е съмнявал, че ще посвети живота си на музиката. Така започва автобиографията на много от световноизвестните музиканти. Но не и на диригента, композитор и цигулар Мартин Пантелеев. Той не се срамува да сподели, че любовта му към класическата музика не е от пръв поглед. Въпреки че има всички предпоставки за това.
На 3 февруари в зала „България“ Веско и Мартин Пантелееви се завръщат като тандем пред Софийската филхармония с премиерно за страната изпълнение.
Мартин Пантелеев е роден през 1976 г. в музикално семейство. Баща му е соло кларинетист в Софийската филхармония, а майка му – виолист в Операта. По-големият му брат Веско Пантелеев-Ешкенази е изцяло отдаден на цигулката от ранна детска възраст.
Когато обаче питат Мартин за първи път какъв иска да стане като порасне, той отговаря шофьор на такси или в краен случай на боклукчийски камион. Това плаши родителите му, които държат двамата им сина да продължат семейната традиция.
„По-късно се разви моята лична любов към музиката, но наистина доста по-късно, благодарение на това, че слушах по цял ден как брат ми Веско репетира различни виртуозни пасажи“, казва Мартин Пантелеев в интервю за БНР.
Веднъж запалена искрата обаче е неудържима. Само на деветгодишна възраст той е поканен от проф. Влади Симеонов за концертмайстор на младежката филхармония „Пионер“, с която между 1985-86 г. концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. Именно тогава, по думите на самия Мартин Пантелеев, у него се заражда и любовта му към изкуството на дирижирането.
Въпреки цигулката Мартин пак си остава „лошото дете в семейството“. „Правех много лудории. Много пъти съм си чупил ръце, крака, глава“, казва самият той в интервю за Kultura.bg. Всяка сутрин брат му Веско го е влачил за ръка на училище, защото Мартин не искал да се събужда толкова рано. Неведнъж е бил заплашван с изключване заради неприятностите, които създавал на учителя по математика.
Въпреки всичко това и вероятно с помощта на безспорния си талант, той завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София, а след това и Националната музикална академия, където учи цигулка, дирижиране и композиция.
Докато още учи, той печели редица конкурси и на 19 години е поканен да концертира в международния оркестър „Филхармония на нациите” от нейния основател проф. Юстус Франц, където по-късно прави и първите си изяви като диригент и композитор. През 2004 г. дебютира със Софийска Филхармония, а през 2011 г. е поканен да оглави оркестъра. Той става най-младият главен диригент в историята му.
През последното десетилетие Маестро Пантелеев работи с оркестри като Кралската Филхармония в Лондон, Берлинските симфоници, Концертгебау камерен оркестър – Амстердам, Израелска Симфония Беершева и други. През 2012 г. Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, през 2013 г. получава награда за активна творческа дейност на Българското Национално Радио, а през 2014 г. Столичната община го удостоява със специалната награда „София”.
От 2018 Мартин Пантелеев е главен гост диригент на Филхармония Вюрт, с която изнася редица концерти на престижни фестивали в Германия, Белгия, Швейцария, Испания и Италия.
За разлика от повечето диригенти, Пантелеев продължава и да свири на цигулка. Казва, че възприема тези изпълнения като предизвикателства и смята живота за прекалено кратък, за да се отдаде само на дирижирането или на свиренето. Музиката за него е начин да се развива.
„Опитвам се чрез музиката да преоткривам себе си и чрез нея да си отговоря на вечните въпроси“, пише Мартин Пентелеев в блога си.
