Може ли един полицай да свидетелства, че е видял няколко протестиращи да хвърлят бомбички на две различни места по едно и също време и това да бъде прието за истина? Краткият отговор е, че според съда това е съмнително, но според прокуратурата няма проблем.
Това е историята на служителя в столичната полиция Христо Шоколаров, който участва в задържането на осем души по време на големия антиправителствен протест в София на 2 септември миналата година и после дава показания срещу тях. Седмица след това Софийският градски съд (СГС) ги определя като „компрометирани“, освобождава арестуваните и сезира прокуратурата, която да провери дали полицаят е лъжесвидетелствал.
Четири месеца по-късно образуваната в Софийската районна прокуратура (СРП) проверка срещу Шоколаров приключва с отказ за образуване на разследване заради липса на данни за престъпление. Това показва справка на Свободна Европа в деловодната система на сайта на държавното обвинение. Нито прокуратурата, нито МВР обаче съобщават какви са мотивите за оневиняването на полицая.
Резултатът от справката за хода на проверката срещу Шоколаров в сайта на прокуратурата
През ноември миналата година пресцентърът на столичната полиция уточни единствено, че по случая тече вътрешна проверка, но Шоколаров не е отстранен до нейното приключване. От СРП пък така и не отговориха на няколко въпроса по темата. В началото на тази седмица Свободна Европа изпрати ново запитане до прокуратурата – този път за мотивите, с които е отказано разследване за лъжесвидетелстване. Отговор отново не последва.
I Колко е часът?
Основният проблем в показанията на Шоколаров беше, че по дело срещу протестиращия Александър Иванов той беше заявил, че го е видял да хвърля бомбички и го е задържал в района на Ларгото в София около 21.30 часа на 2 септември 2020. По второ дело за хулиганство – срещу други седем демонстранти, полицаят беше свидетелствал, че отново около 21.30 часа ги е видял също да хвърлят бомбички, наблюдавал ги в продължение на един час и накрая ги е задържал на ул. „Георги Раковски“.
„В този смисъл показанията на свидетеля Шоколаров се явяват компрометирани, тъй като очевидно е невъзможно свидетелят да се намира в един и същи ден и час на различни места и да концентрира вниманието си върху различни лица“, прие Софийският градски съд на 10 септември миналата година, изключвайки думите на униформения от доказателствата по делото срещу Александър Иванов.
На 12 януари тази година Софийската районна прокуратура обаче отказва да образува разследване срещу Шоколаров. Според неофициална информация на Свободна Европа основната причина за оневиняването на полицая е, че разследващите са приели, че той не е искал умишлено да даде заблуждаващи показания, а не е успял да си спомни точното време на извършените от него арести.
„Двама колеги, които са били с него онази нощ, потвърдиха показанията му и прокуратурата прецени, че няма данни за лъжесвидетелстване, а просто е объркал часовете на арестите заради динамичната обстановка“, разказа пред Свободна Европа източник от МВР, запознат с проверката срещу Шоколаров.
I Какво следва?
Отказите на прокурорите да образуват разследвания не подлежат на съдебен контрол, но Наказателно-процесуалният кодекс предвижда възможност да бъдат обжалвани пред горестоящата прокуратура. В този случай протестиращите, срещу които е свидетелствал Христо Шоколаров, биха могли да поискат от Софийската градска прокуратура също да разгледа казуса. Ако тя обаче на свой ред откаже да разследва полицая за лъжесвидетелстване, съмненията срещу него окончателно ще бъдат свалени.
При липсата на ефективно разследване без отговор ще остане въпросът дали Шоколаров наистина е наблюдавал осмината протестиращи да замерят колегите му с бомбички. Този въпрос е ключов за решаването на делата за хулиганство срещу тях, тъй като по време на разглеждането на мерките им за неотклонение през септември стана ясно, че прокуратурата няма други доказателства, освен показания на полицаи.
Неясна остава и причината, по която прокуратурата и МВР мълчаливо отказват официална информация за развоя на проверката срещу Шоколаров. Свободна Европа отправи още през октомври въпроси лично до говорителката и тогава временна ръководителка на СРП Невена Зартова, но след това тя спря да отговаря на служебния си телефон. Тази седмица на служебния ѝ мейл беше изпратено ново запитване по казуса, но пак не последва отговор.
Междувременно Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначи през ноември миналата година Невена Зартова за титуляр на поста и така тя стана първата жена районен прокурор на София.
От септември досега СРП не е огласявала никаква информация и за хода на проверките си за полицейско насилие по време на летните антиправителствени протести. Единствената обобщена информация по темата досега беше съобщена от главния прокурор Иван Гешев по време на изслушването му правната комисия в парламента през октомври. Тогава той заяви, че в Софийската районна прокуратура са образувани 8 проверки за полицейско насилие.
Междувременно в четвъртък две международни журналистически организации остро осъдиха България за отказа да разследва полицейския побой, нанесен на журналиста Димитър Кенаров по време на антиправителствения протест на 2 септември 2020 г. Тогава той беше задържан и бит, въпреки че се легитимира като репортер, а впоследствие нито МВР, нито прокуратурата откриха данни за полицейски произвол.
Борис МИТОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
