През тази година не се очаква метеорният поток Леониди да покаже висока активност, но на 17 ноември в 18:30 ч. българско време ще бъде неговият максимум.
[ad id=“225664″]
Това съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, цитиран от Агенция Фокус.
Потокът е активен от около 6 до 30 ноември. По време на максимума могат да се наблюдават около 10 – 15 метеора на час. Леониди бяха интензивни метеорни дъждове последно през 2001 и 2002 г. с около 3500 – 4000 метеора на час. Тази висока активност се повтаря през периоди от около 33 години – колкото е периодът на кометата-причинител 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл). Леониди са едни от най-бързите метеори – те навлизат в земната атмосфера със скорост 71 km/s.
На 18 ноември в 13:42 ч. Луната ще бъде в новолуние, т. е. няма да пречи на наблюденията в близките до максимума няколко нощи. Около средата на ноември съзвездието Лъв е видимо над източния хоризонт от около 01 ч. Леониди ще бъдат достъпни за наблюдение през втората половина на нощите, като условията ще се подобряват с издигането на съзвездието Лъв по-високо над хоризонта към края на нощта.
[ad id=“255238″]
В безлунните есенни нощи, например след новолунието на 18-и ноември до около началото на декември 2017 е единият от двата най-удобни периода в годината, през които се наблюдава т. нар. „зодиакална светлина“. Сега този природен феномен се наблюдава най-добре рано сутрин преди изгрева, в посока изток. Най-подходящото време за това е от около 1 час и 40 мин. преди изгрев слънце до около 20-тина минути по-късно, когато вече започва зазоряването. За Западна България през ноември удобното време е от около 5:40 ч. до около 6:00 ч. За източната половина на страната трябва да се извадят десетина минути, преценено най-общо.
Другият най-удобен период за наблюдение на това явление е преди новолуние през март или през април – вечер след залеза, в посока запад. През есента – сутрин, а през пролетта – вечер еклиптиката се издига по-стръмно над хоризонта, което прави феномена по-добре видим. Пак тогава Млечният път е видимо далеч и неговото сияние не се смесва с това на зодиакалната светлина.
Фотографирането на зодиакална светлина е сравнително лесно. Тя може да се снима с дълги експозиции, както с неподвижен фотоапарат – на статив, така и от екваториална монтировка с водене, каквито използват много астролюбители. Трябва обаче да се избере място, откъдето по посока на зодиакалната светлина (в случая – изток-югоизток) да няма сияния от градове и селища. Трябва също наблюденията да се извършват при много добри метеорологични условия.
[ad id=“225664″]
В междупланетното пространство в централната част на Слънчевата система се разпростира прахов диск, лежащ в равнината на еклиптиката. Той съдържа прахови частици останали още от времето на формирането на Слънчевата система, както и такива, донесени от преминалите покрай Слънцето комети. Този прах разсейва дифузно слънчевата светлина, пораждайки така сиянието на зодиакалната светлина.
Източник:dunavmost.com
