Мирела Демирева е на върха на всички спортни класации. Това е напълно заслужено призвание за Мирела, която на Олимпиадата в Рио спечели сребърен медал в дисциплината скок височина и до голямо степен отсрами българското представяне в Бразилия.
В рамките на седмица 27 – годишната спортистка бе наградена със спортен Икар, бе избрана за Спортист номер 1 на България, а Стара Загора също отдаде заслуженото внимание и бе коронована за спортист номер 1 на града ,а клубът по лека атлетика Берое я определи за най-успешна състезателка.
В сряда имаше две грандиозни спортни събития в Стара Загора и пряко участие в тях имаше Мирела Демирева. Първо СКЛА Берое я награди, а по -късно в художествената галерия тя получи и приза за най-добра спортистка .
За тези часове Мирела не спираше да се усмихва на всеки който я поздравяваше и откликваше на стотиците молби за автографи и снимки.
Тя отдели и необходимото внимание и на медиите. Ето и интервюто с Мирела Демирева.
– Хареса ли ви Церемонията за спортист на годината в Стара Загора на която присъствахте за първи път?
– Церемоният беше много интересна, много се забавлявах изпълненията бяха много красиви. Имаше много интересни категори които по принцип ги няма, което ми направи впечатление. Аз не съм от Стара Загора и това е голямо гостоприемство от страна на града да ми връчи тази награда.
Щастлива съм че мога да съм част от Стара Загора.
– Очаквахте ли да получите толкова много награди при това напълно заслужени?
– Честно казано не. На церемонията за спортист на България се забавлявах и честно казано не очаквах да спечеля. Преди това не съм си помисляла че мога да спечеля. Защото класирането не зависи от нас, то е много субективно защото някой друг гласува. Но в интерес на истината в края на сезона това е наистина едно много приятно събитие. Разбира се нямах очаквания защото нищо не зависеше от мен. От няколко дни съм в България и исках да направя доста неща. Но в крайна сметка когато отидох там видях че всички бяха позитивно настроени, всички поздравяваха , видях много приятели, видях изключително добри спортисти. За мен беше чест да бъда сред тях и беше много вълнуващо и емоционално. Стефка Костадинова ми връчи наградата което за мен беше изключително специален момент.
– Спечелихте сребърен медал на Олимпиадата, разкажете как се чувствахте преди и след състезанието?
– Почти месец прекарах на лагер в Рио преди състезанието. Когато си на лагер си изключително концентриран, ежедневието ти е стриктно планирано. Бях притеснена разбира се, защото Рио е моя мечта когато разбрах че там ще има Олимпиада и в един момент аз бях там насред мечтата си . Единственно от мен зависеше дали ще достигна върха, в крайна сметка нещата се получиха , имаше много напражение, след това много щастие.
– Какво ви предстои през 2017 година?
– През следващата година основна цел ми е Световното първенство в Лондон. Искам да скоча 2 метра през новия сезон и разбира се искам да бъда най-добрата в сектора.
– Кои са основните ви съпернички ?
– Трудно е да се каже, защото скокът на височина е много динамична дисциплина. Има много млади отлетки, които много бързо се развивата. Във високия скок можеш в рамките на 1-2 състезание да имаш разлика от 10 сантиметраза това е трудно да се каже. Но аз като цяло никога не се съсредоточавам върху съпреничките си , защото това расейва. Не можеш да управялавш другите, а само себе си. В крайна сметка смятам че това е загуба на енергия. Може би бих могла да кажа , че най-големият ми съперник съм си аз, защото знам че имам много потенциал и мога да скачам по – високо.
– Като всеки елитен спортист сигурно сте имала трудни моменти, как се справяте с тях?
– Разбира се че има такива моменти. Имаше изключително трудни години през които преминах. Имах контузия с операция, след това трудно възстановяване и дълго време бях извън пистата и не можех да правя това което обичам. Имаше моменти в които дори бях загубила увереност , но съм щастлива че нито един ден през този период аз не спрях да тренирам и да вярвам че един ден ще скоча 2 метра. Дори когато ми беше трудно да скачам 180 см. , тогава си казах окей няма проблем , защото аз ще скачам 2 метра.
Когато излезеш на пистата никой не те пита дали си тренирал, дали си здрав, какво е насторението ти , просто излизаш и даваш най-доброто от себе си.
