Сипваш бензин или дизел в резервоара. Проверяваш кабелите, копчетата и дърпаш дръжката на стартера. Започва бръмченето – един постоянен моторен звук, една странна моторна симфония.
През последните месеци тя звучи зад всеки втори ъгъл в украинските градове, заляла е всички украински улици. Идва от хилядите генератори, произвеждащи ток. След няколко вълни от масирани руски атаки, насочени конкретно към енергийната система на Украйна, милиони украинци останаха без електричество. Така генераторите се превърнаха в единствения им начин да сготвят, да стоплят и осветят домовете си, да заредят телефоните си.
Повече от 100 такива електрически агрегата през следващите дни ще отпътуват от България за Украйна, за да осигурят на хората там светлина и топлина в настъпващата зима. Парите за закупуването им събра Манол Пейков – издател, преводач и бивш депутат от „Демократична България“.
През изминалата седмица той организира дарителска кампания, различна от всички големи дарителски кампании досега: само в социалните мрежи, без значимо медийно отразяване и въпреки това безпрецедентно успешна. Тя приключи в понеделник и само за 8 дни и половина успя да събере повече от половин милион лева.
„За мен това, което се случи, е абсолютно невероятно“, отбеляза Пейков в интервю за Свободна Европа. „Може би най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало някога.“
Вълнуващо е обаче не само за личната биография на Пейков. По думите му огромният успех на кампанията говори много за промените, случващи се в България – и дава надежда, че в страната най-накрая се заражда гражданско общество.
Как започва всичко
Още от първите дни на руската агресия Манол Пейков участва активно в подкрепата за Украйна – превежда информация от достоверни източници за хода на войната, обобщава данни и превръща личната си страница във Фейсбук в нещо като информационна агенция. Организира и дарителски акции – набира лекарства, дрехи, обувки за украинските войници на фронта, и турникети, които изпраща в Украйна.
В повечето случаи решава от каква помощ имат нужда хората там от лични разкази, които достигат до него, от непрестанната си комуникация с доброволци на терен и от ровене в интернет.
Така става и сега – режисьорът Йордан Славейков се свързва с Манол Пейков, защото търси голям генератор за свои приятели от театъра в Ровно – град в Западна Украйна. Пейков използва повода, тъй като идеята да изпрати помощ под формата на електрически агрегати отдавна се върти в главата му.
„Генератори в Украйна в момента няма, просто няма“, казва Пейков. „Всичките са вече изкупени“.
За това говори и фактът, че преди седмици Европейският съюз взе решение да даде 550 генератора като хуманитарна помощ за Киев, а в началото на този месец съобщи и за допълнителни 40 агрегата, които предстои да бъдат изпратени.
„Русия се опитва да сломи духа на украинците, като атакува енергийната им инфраструктура и използва зимата като оръжие срещу цивилните граждани“, каза тогава шефът на европейската дипломация Жозеп Борел.
„Повече, отколкото дори и в сънищата си съм очаквал“
Така на 26 ноември Манол Пейков решава да обяви началото на своята кампания. Това, което следва, е изненада и за самия него.
„Топката сняг взе, че се затъркаля, нанадолнището пък се оказа много стръмно и много сняг се полепи по нея. Много повече, отколкото някога дори и в сънищата си съм очаквал“, разказва Пейков.
Първоначално планира да обяви края на кампанията по-рано, но заради неспиращите дарения я удължава до понеделник, 5 декември, на обед. Към 12 часа на този ден събраните средства са повече от половин милион лева или точно 534 710 лв. В кампанията са участвали над 2000 човека – нещо невероятно, по думите на самия Пейков.
Това означава, че по банковата сметка на дарителската акция в рамките на 8-те дни и половина1 са постъпвали средно по 2621 лева на час или по 43 лева и 69 стотинки на минута.
„Това е абсолютно невероятно“, развълнуван е Пейков. По думите му най-голямото дарение е било около 30 000 лв., а най-малкото – 1 евро.
„Но в сърцето ми всички са равни по тежест“, написа издателят.
След края на кампанията той публикува и подробен отчет, в който съобщи, че до понеделник със събраните пари вече са били закупени 118 генератора, а транспортирането им към Украйна започва още следващата седмица.
„Абсолютен късмет“
Един от генераторите обаче вече е на територията на Украйна. Историята му е впечатляваща, но и пълна с много символика, казва Пейков. В момента агрегатът се намира в Болград – град в Южна Украйна, в който живеят предимно бесарабски българи. Машината успява да внесе глътка нормалност в иначе извънредния делник на хората там. С кино.
До Боград генераторът пътува с Татяна Станиева – също бесарабска българка, която допреди дни е била в България, за да представи филмите победители от фестивала за етнографско кино, който организира. Тя се свързва с Пейков, когато вече е на пътя обратно за Болград, а той в движение успява да намери генератор в Русе – така че на Станиева дори не ѝ се налага да се отклонява от маршрута си.
„Беше абсолютен късмет“, казва Пейков. След като минат прожекциите на филмите, Станиева планира да отстъпи генератора на някое от нуждаещите се учреждения в родния ѝ град. Освен това тя свързва Пейков и с други бесарабски българи от региона, които му изготвят списък с най-належащите си нужди и проблеми.
Благодарение тези контакти Пейков планира да изпрати част от закупените генератори на Болградската гимназия – по думите му първата българска възрожденска гимназия, основана още 1858 г. За да могат учениците там да продължават да учат. Пейков смята да изпрати няколко от средноголемите генератори, които могат да покрият нуждите на учреждение като училище в рамките на целия ден без прекъсване.
Някои от закупените по-малки и средноголеми агрегати ще отпътуват за град Нешетин, където да осигуряват ток в бомбоубежищата.
Генератори от купените с даренията ще помогнат и на една от болниците в Херсон. Електрическата мрежа в областта беше сериозно повредена само преди дни, когато руски атаки оставиха целия град без ток. А без електричество медицинският персонал няма как да работи, отбелязва Пейков.
„[Осигуряването на ток] на практика е въпрос, свързан с физическото оцеляване на гражданското население в областта“, казва издателят.
„В България се заражда гражданско общество“
Изпращането на вече закупените генератори обаче не е краят на усилията на Манол Пейков да помага на Украйна. По думите му никое от даренията, постъпили по сметката дори и след приключването на тази кампания, няма да бъде върнато, а ще се инвестира в още генератори.
Предстоят и разговори с бесарабските българи в района на Болград, за да се види от какво друго се нуждаят.
От изминалата успешна кампания обаче за Пейков има един много важен извод – и той е за българите в България.
„За мен дарителството е най-ясният симптом за това, че в България се заражда гражданско общество“, казва Пейков.
Според него в демократичните системи държавата се управлява именно от гражданското общество и не толкова от президент или министър-председател. Затова и причината България да не се е управлявала добре досега е точно липсата на достатъчно влиятелно гражданско общество.
„Този жест, който направиха хората сега, това е абсолютно невероятно, то ти отвява представите за всичко, което ние знаем за България“, казва Пейков. „Това е супер затрогващо, супер вълнуващо и супер обнадеждаващо“, добавя той.
