Имало едно време снажни ергени перчемлии и стройни моми дългокоси.
Юнаците завивали шаячни пояси, за да им е здрав кръстът и вместо с „Вибратон“, така са топили мазнините докато орат, сеят, жънат или косят. По този начин надеждно пазели мъжествеността и плодовитостта си.
А в средата на женския сукман потрепвали излъскани пафти на пъстровезани колани. Българските дами през вековете ежедневно са посещавали фитнес-центрове с екзотични названия: „На нивата”, „Кър”, „Бостан”… Коремни преси правели край реката, търкайки неспирно белите ризи във водата, а кожата си поддържали не с марка „Виши”, а с домашен сапун, който се отличавал с неподражаем аромат, ексфолирал, хидратирал ръцете и омазнявал от свинската мас – основен продукт за приготвянето му.
Цялото народонаселение изглеждало здраво и червенобузо, защото яко са се потили на „уредите“. Неверните болести са лекували с копралята и остена. Сейко, Мейко и Сергейко не са тиктакали на ничия китка. Изгревът и залезът слънчов са били достатъчен ориентир, както мученето, блеенето и кудкудякането в дама. Хранителни добавки нямало, както и енергийни напитки. Само чисто винце и блага ракия, дъхав домашен хляб и варена кокошка, шарена сланинка и бяло сиренце, лют лук и зелева чорба са се грижели за „подкръстната” обиколка.
Мишиненият колан замества тасмите и връзва широките потури по-късно. В онези години коланът все още не се е превърнал в атракцион или аксесоар, както го наричат през 20-ти век избуялите повсеместно модни къщи, въпреки че се появяват екземпляри с различна ширина, цвят, материал и токи, основното предназначение на колана си остава придържащото му свойство.
През миналото столетие по нашите земи трайно се вкоренява крилатата фраза: „Да затегнем коланите!“ Че и до ден днешен…
Ама как се пристяга български корем? Колкото и беден да е нашего брата, пустият тумбак и паласки все си стърчат. Гладни пенсионери на протести дрънкат празни тенджери по площади, а като се разминават по тесните тротоарчета се обръщат ребром, че трудно им се удава минаването с анфас.
Да си признаем, че повечето сме неуморни труженици, дето на всички фронтове мажат филии, ма’ат уши и трътки, гаци с картофи цвъркат във фритюрници, бира се лее като на немски бирфест/само дето нямаме по кръчмите „отводняваща” инсталация под масите, че да не се налага притичване до тоалетните/.
Дебелеем си нескончаемо и успокояващо. Мисля си, че в крайна сметка именно оттук, от Региона на Балканите, първо излезе модата на ниската талия и с благоговение я подеха дундави европейци и х’американци. Все пак, щом коланът е ниско долу и държи гащите, зацепен за тазовия кокал и в същото време оставя на свободно дишане тия мощни телеса, пробити от дълбок, мазен пъп, значи всичко си е наред.
От няколко години вдигнахме колана и под ребрата – предполагам пак със същата цел. Вързахме му пера, фльонги, лъскавини, но той вече е само и единствено цветно допълнение към тоалета ни. Излязохме отново авангардисти на световната модна сцена.
Тънките манекенки сега ще разкараме от подиумите и ще разлеем нашенска плът на ползу роду и за радост на пухкавия останал уърлд…
