Софийската градска прокуратура (СГП) е разбрала в подробности какви връзки е имал убития Мартин Божанов – Нотариуса в МВР и съдебната система още в края на 2022 г. Тогава са ѝ станали известни именна и факти за много магистрати и служители на службите, срещу които и до момента не е известно да са взети някакви мерки от институциите.
Това става ясно от справката на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР, послужила на СГП да образува разследване срещу евентуалната престъпна група на Нотариуса в края на април 2023 г. Антикорупционният фонд (АКФ) публикува в понеделник цялата справка, въпреки че тя е защитена от следствената тайна по делото.
Това става факт на фона на оскъдната официална информация, която прокуратурата споделя за действията си спрямо хората, заподозрени като членове на групата на Божанов. Той беше застрелян на 31 януари в София, а след това парламентът и Висшият съдебен съвет (ВСС) сформираха специални комисии за да проучват влиянието му.
Три месеца по-късно по разследването на СГП все още няма повдигнати обвинения, а комисиите в парламента и ВСС не са обявили никакви конкретни резултати от работата си. Няма информация и за някакви мерки, взети в МВР, за чиито служители има множество данни, че са контактували с Нотариуса.
„От справката става ясно, че от поне две години на разположение на институциите са били множество данни за връзки на групата на Нотариуса с конкретни магистрати и служители на различни структури на МВР, които са му правили различни услуги“, посочват от АКФ.
Оттам добавят, че на разследващите отдавна е бил известен и тайният SS Club, стопанисван от Божанов, в който беше извършено претърсване едва след неговото убийство.
„Имало е и данни за конкретни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати, съдбата на които също е неизвестна. Установени са и конкретни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров – Еврото и предприемани съвместни действия за компрометиране на магистрати“, добавят от АКФ.
Следствената тайна
От организацията посочват, че са решили да нарушат т.нар. следствена тайна и да огласят справката, след като на 16 април шефът на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Пламен Тончев подробно е разкрил оперативни данни по друг случай в парламента. Става въпрос за временната комисия, която събира информация за скандала с контрабанда в митниците. Тончев огласи множество оперативни данни, събрани от ДАНС за митниците, докато по случая с Нотариуса, прокуратурата и службите отказват да споделят конкретна информация.
„По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и МВР за пореден път демонстрираха нагледно как боравят със закона изцяло в зависимост от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто обем преценят“, посочват от АКФ по този повод.
Как започва разработката
ГДБОП започва разработката си за Нотариуса след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 г. и е послужила за образуването на 27 април 2023 г. на досъдебно производство.
Именно АКФ разказa историята на бизнесмена Веселин Денков, който е арестуван за участие в престъпна група за лихварство и изнудване. Неговата приятелка Бакалова търси начин да оспори в съда мярката му за неотклонение и близкият на Божанов адвокат Емил Писков й казва, че това ще й струва „над 100 000“ евро. Тя подава няколко сигнала. В един от тях се говори, че Нотариуса разполага с множество компромати със сексуално съдържание срещу хора от съдебната система.
„По нейни данни Божанов притежавал имот в Гърция, за ползването на който е предоставял ключове на магистрати. Съобщава се още, че в къщата е имало инсталирано видеонаблюдение, с което са заснемани интимни сцени на ползващите я магистрати и използвани за контрол над тях“, пише в справката.
Пепи Еврото
ГДБОП установява още, че Божанов е бил в много близки отношения с Любена Павлова, бивша съпруга на бившия следовател Петьо Петров – Еврото. Двамата са пътували заедно до Гърция, а Павлова е купила имот в София от фирма на Божанов.
В един от сигналите се твърди, че Нотариуса е помогнал за решаването на дело, свързано с представител на известна марка техника у нас. След това е бил фиктивно назначен на работа в същата фирма и е получавал 10 хил. лв. заплата, като така е узаконил „паричните средства за направената услуга, възлизащи на 1,5 млн. лв.“.
Адвокатите
ГДБОП е проверявала дейността на трима адвокати, свързани с Божанов – Емил Писков, Велимир Атанасов и Калин Чанков.
Антимафиотите установяват, че Атанасов е бил близък с бивпата районна прокурорка на София Невена Зартова. Тя подаде оставка под натиск от временния главен прокурор Борислав Сарафов, който инициира две дисциплинарни производства срещу нея.
Адвокат Атанасов се оказа и анонимен свидетел по разследването срещу евентуалната престъпна група на Петьо Петров, образувано в Софийската районна прокуратура през май 2023 г. След уволнението на бившия главен прокурор Иван Гешев обаче, това дело беше прекратено като незаконно от СГП.
Писков е бивш служител на ГДБОП и ДНС. Той е женен за някогашната зам. градска прокурорка на София Маргарита Немска, която в момента е административен съдия.
Полицията
В справката на ГДБОП се цитират и твърдения, че Божанов бил близък и със служител от Главна дирекция „Национална полиция“. Твърди се, че с негово съдействие са би образували преписки срещу определени хора, за да бъдат изнудвани след това. Има и данни, че служители на Специализирания отряд за борба с тероризма са охранявали Нотариуса.
Според данните, събрани от антимафиотите Божаниов е платил, за да бъдат заличени криминалните му регистрации от миналото. Той е пребивавал два пъти в следствения арест – няколко месеца в затвора в София през 1993 г. и още веднъж – в затвора в Бобов дол през 1996 г.
Божанов е сменил ЕГН-то си през 1999 г., потвърждава разработката на ГДБОП. Предполага се, че промяната е направена, за да не излиза криминалното му досие при справка в масива на МВР.
На този фон вътрешното министерство и до момента продължава да пази в тайна информацията дали Божанов е бил сътрудник на полицията. От справката на ГДБОП е видно, че той е регистриран като такъв още през 2005 г. от оперативен работник в Трето РПУ в София.
След като се появяват сигнали за изнудване на бизнесмени с участието на Нотариуса и полицаи е правена проверка и е анализирана „възможността сътрудникът да е привлечен фиктивно с цел да бъде предпазен от откриването на активно оперативно дело срещу него“.
Категоричен извод по този въпрос няма, но пък прави впечатление, че полицаят, регистрирал Божанов, е правил проверки в информационните фондове на МВР за хора „без да е налична служебна необходимост“.
Заплахите
От ГДБОП са проверявали и данните за заплахи срещу двама съдии – Владислава Цариградска и Цветко Лазаров.
Цариградска от години разказва публично, че Божанов е поискал тя да си направи отвод от гражданско дело, по което той е спорел за имот с бившата си съпруга в Районен съд – Луковит. След като е отказала, започват заплахи срещу нея и семейството ѝ, както и медийна кампания в няколко таблоидни издания.
Другият заплашван е съдия Лазаров от Софийския апелативен съд в София. Той е гледал спор за покупка на имот. Адвокат на една от страните е Велимир Атанасов. Поискан е отвод на съдията заради подаден сигнал до ГДБОП, че той е корумпиран и е взел пари, за да се фалшифицира експертиза по делото.
Полицейска проверка показва, че сигналът е измислен за да бъде компрометиран магистратът, но действия срещу групата на Нотариуса така и не са предприети от прокуратурата.
В рамките на разработката си ГДБОП стига до извода, че става дума няколко престъпления на Божанов и приближени до него – участие в организирана престъпна група, търговия с влияние, документни престъпления, престъпления против правосъдието, заплахи, принуди, имотни измами. За всичко това прокуратурата е официално уведомена от антимафиотите още през декември 2022 г.
