България е в разгара на втора предизборна кампания за годината, а само в рамките на последния месец втори политически лидер гостува изненадващо на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След председателя на ДПС Мустафа Карадайъ това стори и бившият премиер Бойко Борисов.
Наблюдатели и политици обясняват тези срещи най-вече с желанието на двете партии да разширят подкрепата си сред изселниците в Турция, които вече имат по-големи възможности да гласуват. През май отпадна законовото ограничение за максимум 35 избирателни секции в страни извън Европейския съюз (ЕС). На предстоящите избори в Турция ще има 121 секции.
Президентът Румен Радев обаче заподозря в края на миналата година, че колегата му Ердоган прави заявка за намеса в българските парламентарни избори. Повод за това негово изказване стана първото видеообръщение на турския държавен глава към ДПС по време на националната конференция на движението преди коледните празници.
Какви са интересите на Ердоган на българската политическа сцена и как Борисов успя да спечели благоразположението на определяния от Запада като диктатор турски президент? Свободна Европа потърси отговорите на тези въпроси в развоя на отношенията между двете държави през последните години.
Миграция, газ и благодарности
„Радвам се, че сте в добро здраве и кондиция, и че толкова добри взаимоотношения имаме между България и Турция. Справихме се с миграцията, благодарение на помощта на Турция. И „Балкански поток“ направихме, продължението на „Турски поток“ и магистралите. Благодаря ви!“
Взаимоотношенията между двете страни спрямо миграцията ще продължат и занапред.
С тези думи Борисов започна срещата си с Ердоган в събота, която се излъчваше на живо в профила му във Фейсбук. Президентът на Турция също наблегна на „много добрата политика“, която „реализирахме спрямо миграцията с моя верен приятел и брат Бойко“.
„Ние нямаме право да притискаме и злепоставяме България по този въпрос. Взаимоотношенията между двете страни спрямо миграцията ще продължат и занапред. Нашите граници ще бъдат така пазени, както досега“, добави Ердоган с пожелание за успех към ГЕРБ на изборите, а думите му бяха посрещнати от Борисов с леки поклони и ръка на сърцето.
Предаване на „гюленисти“
Приятелските отношения между двамата обаче отдавна не намират израз само в реализирането на общи инфраструктурни проекти. След опита за военен преврат в Турция през 2016 г. властите в Анкара обвиниха за подготвянето му живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен. Последва масово преследване на противници на режима на Ердоган, които бяха заклеймени като „гюленисти“.
Оттогава насам България се превърна в единствената страна в ЕС, която не просто връща на Турция бегълци, заплашени от репресии и затвор, но дори го прави системно. Тази тенденция стана повод германското авторитетно издание „Шпигел“ да опише бившия български премиер като „прислуга на Ердоган“ в свое разследване по темата.
Според данни, посочени в него, в годината преди опита за преврат в Турция са експулсирани 49 души, а през 2016 г. броят им се увеличава до 90. Най-много турски граждани са върнати от София на Анкара през 2019 г. – 108 души.
Безспорно най-известният случай от тази статистика беше този на Абдулах Бююк, който през август 2016 г. беше предаден от българските служби на турските им колеги. Това се случи въпреки че два съдебни състава преди това бяха отказали екстрадицията му, приемайки, че е преследван по политически причини.
Той обаче не е единственият беглец от режима на Ердоган, оказал се в подобна ситуация след идването си в България. Само няколко месеца след Бююк седмина негови сънародници споделят съдбата му. Те са задържани от българските власти и предадени на турските им колеги без дори да имат възможност да обжалват пред съда.
Лобиране пред Брюксел
Близките позиции между правителствата в София и Анкара през последните години проличават и в поведението на самия Борисов, когато Ердоган е в конфликт с Брюксел. През октомври 2019 г. тогавашният премиер призова публично ЕС да спре нападките към Турция във връзка с мигрантите, защото тя спазва сделката си от 2016 г. По силата на това споразумение турската страна трябва да приема обратно мигранти срещу европейска помощ в размер на 3 млрд. евро.
Ердоган и Борисов умеят да разиграват тази карта на страха.
„Ердоган и Борисов умеят да разиграват тази карта на страха. Извади ли я турският президент, Борисов започва да обяснява в Брюксел, че е по-добре да заглушат критиките към Анкара – иначе бежанците тръгват“, отбеляза Емилия Милчева от Дойче веле по-рано тази седмица в свой коментар по повод срещата между двамата в събота.
Изданието допълни, че турският президент има нужда от съюзници в Брюксел и демонстрираната близост между тях може да бъде разглеждана и в този контекст: „Ако ГЕРБ остане извън властта, Ердоган губи в лицето на Борисов свой верен емисар и поддръжник в Брюксел“.
Бившият български премиер се изяви в подобна светлина и през октомври миналата година, когато между Ердоган и френския му колега Еманюел Макрон ескалира напрежение заради каркатури на пророка Мохамед. Тогава Борисов отново избра добросъседството с южната съседка, а не защитата на европейските ценности.
„Големите лидери са големи лидери, защото обсъждат големи проблеми. Не си създавайте излишни такива в трудното време, в което живеем. Търсете диалога, а не конфронтацията“, написа Борисов във Фейсбук и отбеляза в публикацията си профилите на двамата президенти.
В този момент Франция беше публично подкрепена в защита на свободата на словото от Германия, Нидерландия, Гърция, Кипър и Върховния представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел. Ердоган пък беше призовал за бойкот на френските стоки, а призивът му беше подет от страни като Кувейт, Бангладеш, Пакистан, Катар и Йордания.
Гласовете на изселниците
На този фон зам.-председателят на ГЕРБ Даниел Митов обясни последната визита на Борисов при турския президент само със стремежа на партията да не оставя потенциални изселнически гласове само в ръцете на ДПС.
Бойко Борисов имаше намерение да отиде и отиде на среща с изселническите организации.
„Ние работим с изселническите организации. Бойко Борисов имаше намерение да отиде и отиде на среща с изселническите организации. Той обаче до вчера е бил министър-председател, с президента Ердоган се познават от години, това е неформална среща“, коментира Митов пред бТВ в неделя.
Сигналите от Анкара за топли успоредни връзки с ГЕРБ и ДПС обаче предизвикват опасения за намеса в българския политически процес не само у президента Радев. Още след обръщението на Ердоган към националната конференция на движението миналия декември, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов определи това като „знак за равенство между необявената корупционна коалиция между ДПС и ГЕРБ“.
