Мнозинството на ГЕРБ, ДПС и БСП е на крачка от това да гласува окончателни промени, с които да върне хартиената бюлетина. Гласуването с машини също ще остане, но ролята му да ограничи купения вот и недействителните бюлетини, ще бъде на практика обезмислена, предупреждават експерти.
В четвъртък „Продължаваме промяната“ използва всякакви процедурни хватки, за да забави процеса. Така беше прието само името на Законопроекта за допълнение и изменение на Изборния кодекс. Финалното гласуване на другите точки продължава още в петък.
Промените в закона бяха предшествани от масирана медийна кампания срещу машинното гласуване. Представители на ГЕРБ, ДПС и БСП използваха едни и същи аргументи, с които убеждаваха, че не трябва да се има доверие на гласуването с машини.
Твърденията им са основно три – че използваните в България машини са „машините на Мадуро„; че не е ясно какво се случва с флашките, използвани в изборния процес; и че никой не знае защо понякога на екрана на тези машини се появява надпис „Дневникът е подправен„.
Кой е Мадуро ли? За какви флашки и дневници ли става дума? След малко ще стигнем и до отговорите.
Срещу твърденията на ГЕРБ, ДПС и БСП застават представителите на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Според тях нито машините са „на Мадуро“, нито има някакъв проблем с флашките или надписа на екрана. Те казват, че истинската цел е да се върне възможността за дописване на изборните протоколи и превръщането на голямо количество бюлетини в невалидни, от което да спечелят „партиите на статуквото“.
„Ако наистина манипулирахме данните, щяхме да си сложим малко повече гласове“.
ГЕРБ непрекъснато споменава президента на Венецуела Николас Мадуро, преизбран със сериозни съмнения за нарушения. ДПС директно обвиниха ПП и ДБ, че са манипулирали резултата от машините, без да представят доказателства. (последните избори бяха само с машини и бяха спечелени от ГЕРБ)
БСП пък държи основно на връщането на хартиената бюлетина, за „да имат хората избор“, защото правата им са нарушени, ако гласуването е само с машини.
„Ако наистина манипулирахме данните, щяхме да си сложим малко повече гласове или да направим така, че направо да спечелим изборите“, коментира бившият министър на електронното управление и депутат от ДБ Божидар Божанов. Той е компютърен специалист и основен говорител в парламента по въпроса за машините.
Експертът по изборни технологии и дългогодишен участник в мисии за наблюдение на избори по света Даниел Стефанов коментира, че „машините покриват основните съвременни стандарти“, но има какво повече да се направи за доверието към тях.
Ако все още се чудите какво общо имат тези машини с Мадуро, какво правят флашките и как се гарантира честността на вота, то имате добра причина да продължите да четете.
Една нощ в комисията
Последната фаза от тази история започна на среднощно 18-часово заседание на парламентарна правна комисия на 17 декември, когато ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП решиха отново да се гласува с хартиена бюлетина. Иначе самата история започна седмици по-рано със серия от медийни изявления, насочени срещу машинното гласуване.
Депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП приеха в комисията машинното гласуване също да остане възможно, но резултатът да се отчита не по данните от софтуера, а чрез броене на разписките, заедно с бюлетините на хартия.
От ПП и ДБ възразиха, че това обезсмисля машинното гласуване и машините на практика се превръщат в обикновени принтери. Те казаха, че връщането на хартиената бюлетина е стъпка назад към старите времена на купен вот и десетки хиляди недействителни бюлетини.
Само седмица по-късно ГЕРБ, ДПС и БСП гласуваха промените да влязат и като извънредна точка в дневния ред на Народното събрание, за да бъдат одобрени.
Така стигнахме дотук. А сега е време за най-често споменаваните думи и скритото зад тях.
„Машините на Мадуро“
„Машините на Мадуро“ всъщност не са негови. Това са апарати, разработени от компанията „Смартматик“, основана от венецуелци. В началото във фирмата наистина има държавно участие, но по-късно ръководителите на фирмата го откупуват. Авторитарният президент на Венецуела Николас Мадуро, за когото се смята, че е преизбиран с манипулации, наистина спечели при машинно гласуване в страната.
На изборите през 2018 г. в южноамериканската страна обаче беше разкрит фактът, че 1 000 000 гласа са дописани в негова полза. Това е засечено именно от машините и самата фирма „Смартматик“ съобщава за измамата.
Мадуро беше преизбран за 6-годишен мандат от 2019 до 2025 г., като получи 67,8% от гласовете. Заради данните за изборни измами, резултатът не беше признат от повечето страни в света, сред които и България, по това време управлявана от ГЕРБ. Десетки държави отзоваха посланиците си, а САЩ наложиха на Каракас допълнителни икономически санкции.
След този случай „Смартматик“ напуска Венецуела. Днес фирмата е базирана в Лондон. Разработва системата за електронно дистанционно гласуване, която се използва в Естония, а в Белгия дори гласуват със същите машини като тези в България.
По повод случая във Венецуела Божанов коментира, че „това не е манипулация на машината“.
„Тя пази информация за това кога е вкарана картата за гласуване. Така че, за разлика от гласуването на хартия, когато бюлетини могат да се пускат в урната от името на негласували избиратели, тук това е откриваемо нарушение“.
Кога машините дойдоха в България
В България с подобни машини, но по-стар модел, се гласуваше експериментално още през 2014 г. Следващата година за първи път бяха зачетени резултатите от едва 50 секции, в които имаше машинно гласуване. На президентските избори през 2016 г. имаше 500 машини за гласуване в общо над 11 хиляди секции в страната.
По закон на парламентарните избори през 2017 г. вече трябваше да има машинно гласуване във всички секции, но това не се случи, след като ЦИК не успя да осигури достатъчно машини.
ЦИК пак не успя да се справи и през 2019 г. – на евроизборите, когато имаше 3000 машини за гласуване, а на местните избори през есента на същата година изобщо нямаше машини.
Години наред управляващите от ГЕРБ нямаха нищо против тези машини.
Още през 2018 г. обаче ЦИК иска експертиза от фирма „Сова 5“ за пазара и употребата на машини за гласуване в света. В нейния доклад се казва, че след като е доставчик на 14 последователни избора във Венецуела, от 2018 г. „Смартматик“ прекратява дейността си в страната заради фалшифицираните над 1 милион гласа. Така този производител беше одобрен и години наред управляващите от ГЕРБ нямаха нищо против тези машини и нито веднъж преди не са ги наричали „машините на Мадуро“.
Първата поръчка за купуване на машини за всички секции беше направена в края на 2020 г., когато ЦИК беше оглавявана от номинирания от ГЕРБ Александър Андреев. Поръчката за 9600 устройства (на „Смартматик“) беше спечелена от „Сиела Норма“.
Пълноценното машинно гласуване започна на изборите през април 2021 г., когато все още управляваше третият кабинет на Бойко Борисов и ГЕРБ. Тогава действаше законът, приет по-рано по предложение на ДПС и с гласовете на ГЕРБ.
Според него на този вот машинно се гласуваше в секциите с над 300 избиратели, като можеше да се избира устройство или хартиена бюлетина.
След като Борисов падна от власт, в съвсем краткото 45-о Народно събрание с гласовете на „Има такъв народ“, БСП, ДБ и „Изправи се! Мутри вън“ беше прието в секциите с над 300 избиратели да се гласува само машинно. Това се случи на изборите през юли и ноември 2021 г., както и октомври 2022 г., когато ГЕРБ отново спечели.
Това накара представители на ПП и ДБ да започнат да репликират депутатите от ГЕРБ, че това всъщност не са „машините на Мадуро“, а „машините на Борисов“.
Как така си промениха мнението
Кратка справка на изказванията в близкото минало показва, че и трите партии, които днес говорят срещу машинното гласуване, доскоро са били на точно обратното мнение.
На 31 август 2020 г. лично лидерът на БСП Корнелия Нинова пише в профила си във Фейсбук:
„Само машинното гласуване е гаранция за честни избори. БСП сме парламентарната гаранция за машинно гласуване“.
През април 2021 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също пише във Фейсбук:
„Всички наши опоненти определяха като залог за честността на изборите машинното гласуване. Отпуснахме средства на ЦИК за закупуването на машини и на вота в неделя ще има във всяка секция с над 300 гласоподаватели. Вярвам, че целият изборен процес ще протече нормално“.
А на 4 ноември същата година лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ призовава в социалната мрежа:
„Машинно гласуване. Лесно е! Всеки ще се справи“.
Още през юли 2019 г. от ДПС се обявяват твърдо против отмяната на машинното гласуване и предлагат на следващите парламентарни избори да се гласува изобщо без хартия.
„Позицията ни е против промените в Изборния кодекс за отмяната на машинното гласуване. Искаме в СИК (секционна избирателна комисия – б.р.) да няма броене от човешка ръчичка“, казва тогава зам.-председателят на партията Йордан Цонев.
Преди седмица обаче, той каза друго в живо включване от дома си в предаването „Панорама“ на БНТ:
„ДПС не иска с тези машини да се гласува повече и ще ви го кажа на чист български език – съмняваме се, че софтуерът им е манипулиран в полза на ПП и ДБ“.
Цонев не даде доказателства за твърдението си. От ДПС заговориха за машини-скенери, каквито според тях се използват в САЩ.
„Машинно гласуване – аз съм с две ръце „за“, но с машини като в Щатите. Нямаме доверие на машините на Мадуро. Да говорим за сигурността на кода и флашките, защо лъжете с тях? Дали сте на частник да ни провежда изборите!“, каза и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на брифинг след това.
А сега за флашката
Флашките се превърнаха в една от най-често споменаваните думи от представителите на ГЕРБ. Те дори нарекоха ПП и ДБ „коалиция Вълшебна флашка“ и ги обвиниха, че „никой да знае какви кодове са генерирани, какви алгоритми са въведени в софтуера“, както каза Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ.
„Внушава се, че не е ясно какво има на флашката или че на нея е резултатът, който е подправен… някак си“, отговори Божидар Божанов.
Той казва, че флашката има два дяла – единият е водещият, който съдържа резултата – файл с номера на партията, на преференцията и този, който я е получил. Има електронен подпис върху този файл, което означава, че машината е удостоверила, че съдържанието му е точно такова и никой не го е подменил.
Ако например член на ЦИК извади от джоба си друга флашка и я смени, това ще се разбере веднага.
„Ако например член на ЦИК, транспортирайки флашките заедно с бюлетините, извади от джоба си друга флашка и я смени, това ще се разбере веднага – той трябва да подпише новия файл, защото в районната избирателна комисия (РИК) проверяват и ако подписът не излиза, това значи, че някой го е подменил“, каза Божанов.
Той казва още, че за да се подмени съдържанието на флашката, човек трябва да разполага както с картата на секционната комисия, така и със самата машина, в която предварително е сложен пин кодът на картата. А него не го знаят дори в самата секционна комисия.
На другия дял на флашката са индивидуалните гласове, които са разбъркани, за да не е ясно кой след кого следва, но всеки подаден глас се записва, така че обобщеният файл може да бъде възпроизведен.
„Ако в урната могат да се пъхат хартиени бюлетини, машината пази часовете и минутите, в които е „пипано“. Така може да се идентифицира дали има масово тъпкане на виртуални бюлетини“, каза още бившият министър.
Затова и едно от предложенията на ДБ беше журналът с тази информация за всяка секция да се публикува, за да се види дали не е имало манипулация.
Всъщност флашките са две – с абсолютно еднакво съдържание. Едната се взема в РИК – вкарва се в компютъра на „Информационно обслужване“, сваля се резултатът и се сравнява със секционния протокол, разпечатан от машината. А другата отива в ЦИК – за повторна проверка. Така, ако има технически проблем с едната, се ползва втората.
И все пак
Даниел Стефанов обаче каза, че някои неща, които са можели да докажат достоверността на машинното гласуване, не са направени както трябва. Единият е пълната проверка на изходния код на софтуера на машината, за да се удостовери, че няма дупки в сигурността и че събира както трябва гласовете. Именно за него говорят от ГЕРБ.
„В България така и не беше направен такъв публичен одит от различни експерти в продължение на няколко месеца“, каза Стефанов, според когото проверките на Министерството на електронното управление и две технически агенции не са пълни и достатъчни.
„Моето лично убеждение е, че никой до момента не си е позволил да пипа софтуера, но когато не си извършил тези процедури, нещата стават дума срещу дума. Това е проблемът – че не можахме да извадим неопровержими доказателства. Ако това беше направено, много трудно и партиите, и гражданите щяха да възразят“, каза още Стефанов.
Другият проблем е, че реално разписките от машините не се броят. По думите му в поне 30% от секционните комисии просто се преписва протоколът, който машината отпечатва, за да се спести време. Според Стефанов броенето трябва да става на друго място, не в секциите, и не е нужно да се броят всички разписки, но някаква част, която да докаже, че отклонението е максимум 1-2%.
„Дневникът е подправен“
Другото твърдение на ГЕРБ за манипулации е свързано с така наречения дневник на машините.
„Ние не сме инсталирали машини, на които да пише „Дневникът е подправен“, каза Бойко Борисов.
В четвъртък Корнелия Нинова попита от парламентарната трибуна защо на екрана на някои машини се появява надпис „Дневникът е подправен“.
Надписът „Дневникът е подправен“ се показва, когато индивидуалните гласове се разминат между двете флашки – машината на едната записва гласа, опитва на другата – обаче по някаква техническа причина не успява. В този случай двете флашки не са с еднакво съдържание, а условието при стартиране на всяка сесия е да са, каза Божанов.
„Става дума просто за техническа несъвместимост, за неконсистентност между техническите записващи устройства и съобщението за грешката не е дообмислено, защото „подправен“ изобщо не означава, че нещо е подправено – че някой е взел флашка отвън и я е пъхнал“, каза той.
Недействителните бюлетини
Безспорният плюс на машинното гласуване е, че при него няма невалидни бюлетини, макар че противниците му твърдят, че те не оказват чак толкова голямо влияние на резултата от вота.
Ето и някои примери – на парламентарните избори на 4 април 2021 г., когато вече можеше да се гласува машинно, по данни на ЦИК недействителните бюлетини са точно 86 527, или около два пъти по-малко от преброените 169 009 през 2017 г. Абсолютно всички от тях са подадени чрез хартиена бюлетина.
На последните избори – през октомври, когато за първи път имаше масово машинно гласуване, освен в най-малките секции, както и в над 400 секции в чужбина, броят на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини е 259 727, като от тях недействителните гласове са 9042 – или 3,5%
Рекордът засега е на местните избори през 2019 г., когато близо 15 на сто от подадените гласове бяха отчетени като невалидни.
