Това е картина, която се е запечатала в съзнанието му – младо куче, само на 2-3 месеца, с тежки счувания на таза и задните крака и обездвижено с помощта на дървени дъски.
„Видът на това животно, завързано с тези дървени трупи, за да му се запазят крачетата, със стърчащ счупен кокал, беше потресаващ“, казва Велизар Ангелов.
Историята обаче има щастлив край, бърза да добави той. Кучето е откарано от Сирия в Турция, претърпява няколко успешни операции и вече се учи да се движи наново.
Ангелов и д-р Марина Иванова са двамата български представители в екипа на фондация „Четири лапи“, които само преди дни се завърнаха от Турция и Сирия.
Там международната организация, която се занимава със защита на животните по целия свят, оказа помощ в засегнатите от опустошителните земетресения райони. Тя е единствената подобна организация, която получи достъп на място и в Сирия.
Медицинската грижа за пострадали животни е само малка част от помощта, която фондацията оказва в пострадалите райони. Пред Свободна Европа двамата българи разказват, че сред основните им цели е било да предоставят храна – общо над 125 тона – както за селскостопански животни като кози, овце и крави, така и за домашни – като кучета и котки.
За много от жителите на засегнатите от земетресенията региони животните, освен членове на семейството, са и единственият поминък, отбелязват Марина Иванова и Велизар Ангелов. Затова и помощта за тях всъщност е преди всичко помощ за хората.
Котаракът, спасен след 18 дни под развалините
Когато чува новината за тежкото земетресение в Турция и Сирия на 6 февруари, д-р Марина Иванова е в Южна Африка. Като ветеринарен лекар и координатор на спасителните мисии на фондация „Четири лапи“ Иванова е там, за да види състоянието на няколко слона.
Веднага след като става ясна сериозността на бедствието, тя разбира, че ще трябва да изпрати екип. Земетресението с магнитуд 7,8 и последвалите няколко силни вторични труса причиниха смъртта на повече от 50 000 души и унищожиха домовете на милиони.
Иванова се свързва с партньорски организации в Турция, за да провери от какво имат нужда и как може да се помогне. Около две седмици по-късно екипът на „Четири лапи“ вече е на терен, а Иванова пристига малко след това. Част от групата е и Велизар Ангелов, който е координатор международни проекти от българския офис на фондацията.
За първи път видях такова разрушение с очите си.
„За първи път видях такова разрушение с очите си“, разказва Ангелов. „Едно е да видиш мащаба на бедствието по телевизията, съвсем друго на живо на място. Това са десетки, стотици разрушени населени места, хората живеят на палатки“, добавя той.
Двамата с Иванова обаче са единодушни, че в Турция организацията по разчистването на срутените сгради и възстановяването на градовете е добра. Има извънредни пунктове, в които нуждаещите се да получат подкрепа, а ангажираните доброволци са много.
Много са и животинските истории с щастлив край, защото просто е изградена добра структура за спасяване и оказване на медицинска помощ дори и за тях. Пример за това е случаят на котарака Лео, който е спасен след цели 18 дни под развалините.
„Това е една от случките, които са се запечатали в съзнанието ми“, казва Иванова. „В началото котето беше кожа и кости, съвсем слабо, изглеждаше сякаш няма желание да живее.“
Лекарите обаче го слагат в кувьоз и започват да го лекуват. Благодарение на добрата мрежа от контакти между организациите те успяват да намерят и стопанката на котарака. Тя също е настанена в болница, но в друг град. За да вдъхнат кураж и на двамата, лекарите решават да направят видео разговор. А ефектът се вижда в мига, в който котаракът чува гласа на стопанката си.
„Въпреки че нямаше никаква сила, Лео веднага надигна глава, започна да се умилква около телефона и да се опитва да мърка. Тогава това коте реши, че трябва да се живее“, казва Иванова.
„Все едно земетресението се е случило вчера“
Не така оптимистично изглеждат нещата в Сирия. Въпреки че Иванова има дългогодишен опит в райони, поразени от бедствия – била е да помага на животни в Шри Ланка след цунамито през 2005, в Бейрут след експлозията през 2020, а също и в България след наводнението в Мизия и експлозията в Хитрино – тя е потресена от размера на разрушенията и условията, в които живеят хората в Сирия.
„Това, което човек вижда там, е наистина покъртително. Докато в Турция се вижда, че нещата лека-полека започват да се оправят, в Сирия положението е наистина страшно – гледката е все едно земетресението се е случило вчера“, казва Иванова.
„Имаше хора, които се опитваха да стигнат под руините като разбиват бетона с обикновен чук – представете си колко няма техника“, добавя тя.
Точно такова е впечатлението и на Велизар Ангелов, който посочва, че ситуацията от двете страни на границата е „несравнима“. В Сирия ги няма „тежките машини, които разчистват, няма ги линейките, които хвърчат напред-назад непрекъснато, няма вода, няма ток, няма храна“.
Няма ги линейките, няма вода, няма ток, няма храна.
Една от причините е, че най-засегнатите райони са под контрола на бунтовнически опозиционни сили и затова за тях няма помощ от правителството на Башар ал-Асад, а международната помощ достига много трудно. „Четири лапи“ е единствената организация за защита на животните, която успява да си издейства разрешително да посети районите, като това се случва след много бюрократични пречки и дълги преговори.
Разрешението, което в крайна сметка доброволците получават, е за престой само 7 часа. В това ограничено време те успяват да раздадат няколко тона фуражи край град Джиндирес. Както в Турция, така и в Сирия реакцията на хората е искрена, безкрайна благодарност, някои от тях дори се разплакват.
„В тези райони в малките населени места основното препитание е отглеждането на животни, най-вече кози и овце. Тези хора имат нужда да изхранват своите животни. Затова помощта, която ние оказваме, е в крайна сметка именно за хората“, отбелязва Иванова.
Докато е в Сирия, екипът помага и на ранени животни, които доброволци от два приюта в Идлиб им водят. Тъй като при някои от най-тежките случаи в Сирия просто няма възможност да се направят нужните медицински операции, те пренасят животните в Турция – както става с младото куче, превързано саморъчно с дъски.
И въпреки че както Иванова, така и Ангелов виждат 7-те си часа, прекарани в Сирия, като изключително полезни, те остават притеснени за бъдещето на региона и хората там. По думите на Иванова разрушенията са толкова сериозни, а достигащата помощ – толкова малко, че „човек не вижда решение“.
„И с малкото, което ние успяхме да направим, хората се чувстваха щастливи, но за нас усещането беше, че не е достатъчно. Хората не заслужават да живеят в такива условия и да изпитват такова страдание“, посочва лекарката.
Затова и „Четири лапи“ планира да продължи помощта за Сирия. В момента екипът обсъжда възможностите отново да посети района след около месец и събира дарения.
„Те определено имат нужда от много, много помощ“, обобщава Велизар Ангелов.
