Катедралата „Спасение на народа“ в Букурещ
Photo: Amos Chapple (RFE/RL)
Има още години до планираното откриване на масивния, зашеметяващо скъп храм „Спасение на народа“, но архитектурният колос вече доминира силуета на румънската столица.
Това е катедралата „Спасение на народа“ в Букурещ, както изглежда на 13 януари, докато все още е в строеж.
Забележителността в центъра на румънската столица трябва да бъде завършена до 2025 година, но вече е най-голямата и най-висока източноправославна катедрала в света. Когато към централния купол бъде добавен последният кръст, сградата ще се извисява на 127 метра височина.
Плановете за храм с височината на небостъргач в чест на възхода на православното християнство датират от руската и румънската победа над мюсюлманските османски сили през 1878 г. Румънците наричат този конфликт своята война за независимост.
През ХХ век световните войни, последвани от комунистическа диктатура, както и трудностите при избора на място, водят до многократно отлагане на проекта за катедрала. Най-накрая, през 2010 година, е положен камък върху неизползвано парче земя на територията на печално известния Дворец на парламента на комунистическия диктатор Николае Чаушеску. Оттогава строителството продължава.
Досега за проекта са похарчени 200 млн. евро, като по-голямата част от средствата са от публични фондове, а около една четвърт – от дарения. Критиците наричат строежа „фараонски“ и сравним с мегаломанията от епохата на Чаушеску.
Но в малкия параклис пред строителната площадка на катедралата Михай Габриел Пержю каза пред RFE/RL, че духовните и практическите ползи от катедралата ще оправдаят разходите. Студентът по богословие, който скоро ще започне работа като младши служител в църквата, добави, че мястото вероятно ще се превърне в основен поклоннически обект както за православните християни, така и за невярващите.
Според Пержю „обикновените хора носят в себе си любопитство към свещените неща“. Затова когато видят сградата, в съзнанието им ще се появи мисълта: „Трябва да разбера повече за християнската религия“. „Това ще бъде като да пуснеш камък в езеро. Вълните ще се разнесат по света и ще окажат влияние далеч от Румъния„, каза той.
Архитектурният историк Валентин Мандаке е на противоположното мнение. Той каза пред RFE/RL, че катедралата е болка за очите, подобна на строежите от комунистическата епоха, на които липсва „каквато и да е естетика“. Румънецът твърди, че сградата е пример за „корупцията, прекомерния популизъм, предпочитанията към силоваците и диктатурите и по същество за културната изостаналост“ на страната му.
Катедралата ще може да побере хор от 1000 певци и 6000 богомолци в основната си зала. Голям екип от художници в момента работи върху мозайките, които ще изпълнят вътрешните повърхности.
25-тонната камбана за храма е проектирана от екип, ръководен от италианския кампанолог (специалист, който изучава камбани и техния звук – б.р.) Флавио Дзамбото. Той споделя пред румънските медии, че макар всяка изработена от него камбана да му е „като син“, да чуе за първи път чудовищния инструмент за „Спасение на народа“ е било много емоционално: „силен, дълбок, дълъг звук, който те обгръща и те бележи“.
Според съобщенията камбаната ще може да се чуе на разстояние около 20 км.
Сигурността на обекта беше засилена след май 2022 година, когато неидентифициран катерач се изкачи на купола между смените на строителните работници и скочи в главната зала на катедралата.
