Казват понякога, че животът е борба, ала много по-благозвучно би било да се каже, че животът е едно непрестанно съревнование. Защото като отнемете времето, през което спим, времето, през което се бръснем, редим на опашки, гледаме кино или телевизия и приемем условно, че това не е живот, остават именно ония осем работни часа, през които непрекъснато се съревноваваме и затова казваме, че животът е съревнование.
[ad id=“225664″]
Нашето предприятие например от години насам води, печели и търси кому да обяви съревнование, защото е населено с много инициативни и изобретателни хора, които винаги успяват да спечелят така изобретеното съревнование. Макар че произвеждаме стругове и шепинги, можем гордо да заявим, че сме спечелили съревнование срещу Художествената академия, балетното училище, трети родилен дом и държавния екарисаж, както и станцията за изкуствено осеменяване в град Кнежа. От тези времена и съревнования паднаха толкова преходни знамена, колкото не са се развявали през всички войни на ранното средновековие, докато бе отчетено, че не бива да се води чак толкоз поголовно съревнование и благоприличието налага да се съревноваваме с предприятия, горе-долу сходни на нашето.
Ако си позволим един малко по-волен поглед върху историята, неминуемо ще видим, че човечеството е стигнало до дереджето, на което го намираме днес именно благодарение на съревнованието. Ако не беше съревнованието, сигурно още щяхме да се катерим по дърветата и да се замеряме с банани, докато сега сме толкова напред, че банани виждаме от дъжд на вятър.
[ad id=“263680″]
А в конкретния случай и след като ни се забрани да се съревноваваме безогледно с хора, които бъкел не разбират от нашата работа и можем да си ги премятаме, както си искаме, ние се сдобихме отначало с много хубава заводска библиотека. С тази библиотека спечелихме десетина съревнования, защото заводът в град Х., с когото се съревноваваме за по-висококачествена и евтина продукция, все още нямаше библиотека и губеше съревнованието именно по тази причина. Те произвеждаха повече и по-добре, но ние ги биехме с прочетените страници и томове и знамената продължаваха да се ветреят гордо над главите ни. И това продължи, докато и те си обзаведоха библиотека, на което ние отговорихме с футболен отбор и тамбурашки оркестър за фолклорни и битови танци. Те продължаваха да си ни бият по брой и качество на произведените артикули, ама ние ги трепехме на футбол, като „мачка о дирек“ ги трепехме и понеже това ставаше под звуците на тамбурашки оркестър, пак печелехме съревнованието, защото това са два показателя, а онова де (интензивните фактори) – един показател. А когато и те се усетиха и съставиха отбор и оркестър, ние пък се досетихме за бръснарница с фризьорски салон и спечелихме още три съревнования заради най-практична мъжка прическа и дамска фризура. И понеже през настоящата пролет те също си отвориха берберница, ние пък изпратихме наши специалисти в тази област по черноморските брегове да гледат, да избират, но да не се връщат, без да докарат поне три момичета с прекрасни и хармонични тела, за да вземем една точка в съревнованието и да го популяризираме още по-силно. По този начин разчитахме да спечелим поне още пет съревнования до другото лято включително, защото като свърши курортният сезон, даже и да се утрепят ония, пак няма да могат да намерят и назначат момичета с красиви и хармонични тела на работа, за да ни настигнат по този показател.
[ad id=“236993″]
Момичета намерихме, знаме получихме, съревнование спечелихме, но смятам да приключа дотук, защото онова, което последва, вече е тъжно и досадно за разказване. Иззеха ни машините ония хитреци и превърнаха нашия завод в свой склад за готова продукция и преходни знамена. Сега те работят под пълна пара, а ние, грубо казано, търсим къде да работим.
Излиза, че при цялата многообразност на нашите инициативи ние сме били забили погрешна посока, а истинската посока била друга…
Мирон Василев Иванов – български сценарист и писател.
Извадка от страницата хумор и сатира на вестник Труд, брой 170, 1969 г.
