Случката с абитуриента оставен да отиде с метрото на бала си трогна мнозина,
а поетът Валентин Йорданов написа поема и я публикува на стената си във фейса:
Абитурентска случка
(по прочетена действителна случка)
Момчето също имаше мечти,
ала за бала, нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така.
Момчето не приличаше на тях,
макар да бе в приличен, син костюм.
Една икона в него разпознах.
Икона със сърце, а не с парфюм.
То също преживяваше деня,
но плитки бяха джобовете, празни.
Небето се разплака. Заваля.
За бедния, усмивката е празник.
След маркови, наети лимузини,
момчето тръгна. Сякаш полетя.
Към балът на живота си замина
с достойнство и със вдигната глава.
По нищо по-различен визуално,
но много по-различен по душа.
Момчето няма да пропусне бала,
защото здраво стъпва на крака.
Родителите бършат си сълзите,
че смисълът е в кривите неща.
Щом вярата е само във парите,
проклятие ли, днес е бедноста?
Валентин Йорданов
Абитуриенти изоставиха съученик в дъжда, никой не го иска в колата си
