400 шева. Толкова бяха нужни, за да накарат хиляди хора в цяла България да излязат на протести срещу домашното насилие над жени. След първата история започнаха да се появяват и десетки други разкази за насилие, които досега оставаха скрити.
Дебора и Диляна от Стара Загора. Убитата Христинка от София. Жената от Бургас, загубила детето си след побой, и тази от Видин, пребита и държана заключена от бившия си приятел. Случаите на домашно насилие изглеждат повече от всякога. Това повдигна и въпрос защо започнаха да се появяват точно сега – насилието е повече или да него се говори повече?
Според Надежда Дерменджиева, изпълнителен директор на Български фонд за жените, причината е, че медиите и обществото са станали по-чувствителни към темата.
„Винаги е имало насилие над жени, особено домашно насилие и особено насилие между интимни партньори“, казва тя.
Медийният експерт проф. Георги Лозанов каза пред Свободна Европа, че по темата „има натрупано мълчание“. Той припомни, че преди няколко години тя отново беше на дневен ред – по време на обсъждането на Истанбулската конвенция – документът на Съвета на Европа за превенция на домашното насилие, който обаче не е ратифициран от България.
„Тогава темата беше съборена от превръщането на Истанбулската конвенция във фалшива новина“, каза медийният експерт и добави, че заради това дълго време темата е била отбягвана.
Зачестяват ли случаите
Големите протести и обществената подкрепа за пострадалите, която се вижда в последните седмици, са дали сили на пострадалите да говорят, смята адв. Даниела Горбунова.
„Затова в медиите има оповестяване на такива актове на насилие“, казва тя.
Адв. Горбунова е специалист в правната защита на пострадали от домашно насилие. Опитът ѝ показва, че жертвите в повечето случаи не споделят за преживяното, защото изпитват недоверие в институциите, страхуват се и се срамуват.
„А сега, когато обществото излезе ясно да заяви, че трябва да се промени реакцията на институциите, хората са насърчени да заявяват своите проблеми“, казва тя.
Според изследване на Национални статистически институт (НСИ) за 2022 г. всяка трета жена в България на възраст между 18 и 29 години е била насилвана от свой настоящ или бивш партньор.
На фона на общественото недоволство срещу насилието над жени в събота се появи и доклад, изготвен от Министерството на труда и социалната политика. Според него през 2022 г. са идентифицирани 736 случая на домашно насилие. От тях 188 са срещу жени, 6 – срещу мъже и 542 – срещу деца.
Официална статистика на случаите на домашно насилие обаче все още в България няма.
„Подейства поразяващо“
Защо всички тези случаи се появиха точно сега?
„От една страна, медиите повече отразяват. От друга страна, има много организации, които работят на местно ниво и създадохме добра сигурна среда за жертвите да говорят, да споделят, да търсят помощ“, казва Дерменджиева.
Тя смята, че това е довело до натрупване на нетърпимост срещу домашното насилие в обществото.
Според проф. Лозанов темата се е появила „заради изключително садистичните характеристики“ на извършеното насилие в Стара Загора – случаят, в който пострадалата 18-годишна Дебора беше рязана с макетен нощ, бита, остригана.
„То беше като от филм на ужасите и подейства много поразяващо“, казва той.
Лозанов отбелязва, че превенцията на домашното насилие е било на дневен ред и преди няколко години, когато за първи път се появи темата за Истанбулската конвенция.
„След първоначалното очакване през Истанбулската конвенция да се постави въпросът [за домашното насилие] тя беше поета от националистите, които я вкараха в собствената си идеология на „борба с джендърството“, която пък идеология се превръща в битка със Запада“, казва той.
Той обяснява, че това е причината дълго време след това медиите и публичните лица да не говорят за домашно насилие и за нуждата от борба с него.
„Защото веднага се явяваха тези мощни националистични Путинови гласове, които започваха да ги обвиняват в „джендърство“ и в неолиберализъм“, казва той.
Ролята на медиите
Според Георги Лозанов голямата трудност в борбата с домашното насилие е мълчанието. Колкото повече медиите говорят за него, толкова по-лесно става за жертвите да споделят.
Той смята, че в такива случаи публичната реакция е много важна, тъй като жертвите често се срамуват да признаят случилото се.
„Това е психологически доста трудно особено в едно мачистко общество, в което се създава усещане, че мъжът е в правото си да прилага сила само защото е силният пол“, казва Лозанов.
„Гласността е едно от средствата за борба с домашното насилие. Колкото повече хората си мълчат, толкова по-малка ще бъде реакцията на обществото“, казва и адв. Горбунова.
И пак за Истанбулската конвенция
По време на дебатите в парламента за приемане на Закон за защита от домашното насилие през последните седмици партии в лицето на опозиционните БСП, „Възраждане“, „Има такъв народ“ отново заговориха, че темата се използва за прокарване на Истанбулската конвенция и въвеждане на „джендър идеология“ и „трети пол“ – все неща, които не фигурират в текстовете на документа на Съвета на Европа за превенция на домашното насилие.
Доц. Христо Христев, преподавател по европейско право в СУ „Св. Климент Охридски“, отбеляза, че темата за Истанбулската конвенция отново се инструментализира от страна на „някои не особено коректни популистки политически партии“.
Два месеца по-рано, на 1 юни 2023 г., Съветът на Европейския съюз одобри присъединяването на Съюза към Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – както е пълното име на Истанбулската конвенция.
Още тогава се заговори, че това ще задължи България да приеме конвенцията. Според доц. Христо Христев това не е вярно и единствено позволява на ЕС да предприема мерки в рамките на компетентността, която той така или иначе има.
„В частност моето мнение е, че той би могъл да приема евентуално само някакви мерки по превенция, програми, които подпомагат дейностите по превенция, но той не може пряко да урежда тези въпроси“, казва той.
Истанбулската конвенция влезе в сила през април 2014 г. и беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г. Тя създава правна рамка за защита на жените от насилие и обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над жените.
Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с насилие, основано на пола, в областта на предоставянето на убежище и миграцията.
