11 258 българи, които са работили в чужбина и са се завърнали у нас, за да станат „клиенти“ на бюрото по труда.
[ad id=“225664″]
Това са данни на Агенцията по заетостта за деветмесечието. Голяма част от завърналите се са хора, останали без препитание в чужбина, но натрупали трудов стаж зад граница, за да получат обезщетение за безработица.
По данни на Националния осигурителен институт през миналата година над 1200 нашенци са получавали компенсация за безработица над средната заплата, заради натрупан трудов стаж в чужбина. Завърналите се гастарбайтери получават средно обезщетение в размер на 1179 лв., което е било с над 160 лв повече от средното възнаграждение у нас миналата година, пише „Монитор“.
Най-висока средна сума миналата година са получавали гастарбайтерите от най-бедния регион у нас – Видин. Там средното обезщетение за безработица е било 1378 лв, на второ място са завърналите се от чужбина работници от Стара Загора, които са взимали средно по 1334 лв.
[ad id=“255238″]
В Сливен, Ловеч и Хасково трудилите се в чужбина са били с най-ниските компенсации са между 800 лв и 900 лв. По закон право на обезщетение имат осигурявалите за безработица поне 9 от последните 15 месеца. Компенсацията е равна на 60% от сумата, на която работниците са се осигурявали. Тъй като максималният осигурителен праг у нас е 2600 лв обезщетението не може да надхвърля 1560 лв. Така, дори да се осигурявали на 2000 евро в продължение на цяла година, родните гастарбайтери не могат да получат повече от 1560 лв, ако решат да прехвърлят обезщетението си у нас.
От следващата година компенсацията за безработица ще се отпуска по нови правила. За да получат компенсация, заради съкращение, служителите трябва да са внасяли осигуровки във фонд „Безработица“ поне 12 месеца от последните 18 месеца. Предвижда се още ръст на минималното дневно обезщетение за безработица от 7,2 лв. на 9 лв. Въвежда се и максимален дневен размер на това обезщетение, който ще се определя всяка година, а за 2018-та се предлага стойността му да не надхвърля 74 лв.
