Младите хора в Европейския съюз са напускали дома на родителите си на средна възраст от 26,5 години. Това показват данните на „Евростат“ за изминалата година.
В повечето северни и западни страни младите хора напускат родителския дом средно в ранните до средата на двадесетте години, докато в южните и източните страни средната възраст е в края на двадесетте или началото на тридесетте години, сочи още европейската статистика.
Младите жени са напуснали родителското домакинство домакинство средно около 2 години по-рано от младите мъже. В това отношение България е в една група със страни като Хърватия, Португалия, Словакия, Гърция, Словения, Италия, Малта, Испания, Румъния и Полша.
В България момчетата остават вкъщи средно до 32-ата си година, а момичетата – до 28.5 години, което оформя втората (след Румъния) по големина разлика (3.5 години) в ЕС между двата пола.
„Това е част от развитието. Ние се раждаме зависими, преминаваме през различни етапи до постигането на някаква автономност,“ коментира пред Радио София психотерапевтът Валентина Димитрова.
По думите ѝ, на Балканския полуостров сме свикнали със зависимостта във фамилно отношение. Високият процент за България се обяснява и с това, че самите родители държат децата си в такава зависимост. Често, нещо за да стане по-бързо и по-лесно, те вършат неща вместо рожбите си.
Още при възпитанието – на децата трябва да се гласува доверие и да се делегират права за самостоятелни решения и действия, за да изградят умения и навици, подчерта Димитрова.
Според специалиста понякога раждаме за да има работна ръка ии заради дълга, че вече на човек му е „време“. Според нея децата трябва да се научат да са самостоятелни от рано, да правят избор, според възрастта им без да им даваме и прекалена отговорност.
„Първо напускат дамите, после мъжете“, коменитра още специалистът и уточни, че не е описано дали не напускат дома заради това, че сключват брак.
„Трябва родителите да са готови да пуснат децата си, тъй като се изпада в състояние, в което те искат децата да останат“, уточни още психотерапевтът.
