Петък вечер, предизборен диспут в студиото на водещото публицистично предаване по Българската национална телевизия (БНТ). Кандидат-депутат, осъждан за побой, грабеж и физически нападения, приканва събеседниците си „да бият по един шамар“ на един от другите участници в дебата. Малко след това отново призовава за насилие, говори за бесене, обезглавяване, разстрел.
С викове „Идват бесилките!“ му приглася още един от поканените кандидати – в неговия случай, осъждан за притежание на наркотици с цел разпространение. С блясък в очите говори за световен ционистки заговор, илюминати, споменава, че е представител на божественото семейство, че лично е водил тайни преговори с Русия за изгодни газови доставки. Като кулминация, между другото, вмъква и плашещи внушения, че украинският президент Володимир Зеленски ще поиска войска и български войници ще бъдат изпратени да се бият.
Само един пример за многобройните представители на маргинални партии, които са канени да говорят в национален ефир.
Става дума за кандидатите за депутати Боян Расате от Български национален съюз „Нова демокрация“ и Венцислав Ангелов-Чикагото от партия „Истината и само истината“ и тяхното участие в „Панорама“ по Българската национална телевизия (БНТ) този месец. Двамата обаче са само един пример за многобройните представители на маргинални партии, които в последните седмици са канени да говорят в национален ефир по време на предизборната кампания.
Участията им както по БНТ, така и по Българското национално радио (БНР) предизвикаха възмущение. Случващото се в ефира на обществените медии беше сравнено със зоопарк, цирк и селска кръчма. Централната избирателна комисия беше сезирана заради призивите към насилие, нацистки поздрави и други нарушения на закона от страна на кандидат-депутатите и им наложи глоби.
Имаше реакция и от страна на директора на БНТ Емил Кошлуков, който определи предизборните диспути като „пародия“. Той дори се извини на зрителите и водещите на телевизията за това, че са принудени да слушат „откровени безумия“.
Откъде обаче се появи това задължение? Как изобщо се стигна до това обществените медии да трябва да канят кандидат-политици, които в някои случаи събират дори по-малко от 0,1% подкрепа? И какъв е крайният ефект от техния гастрол?
Кой гласува гастрола на маргиналните партии
Противоречивите участия на Расате и Ангелов-Чикагото далеч на са първият път, в който нивото на диспутите в националния ефир предизвиква въпроси. Темата беше повдигната и миналата есен, когато Димитър Митев от „Българска социалдемокрация – Евролевица“ и Светльо Витков от „Глас народен“ почти не се сбиха в ефира на БНТ.
Участието на подобни кандидат-политици в официалните предизборни дебати стана възможно през пролетта на 2021 г. Тогава по предложение на депутати от „Има такъв народ“ (ИТН) 45-тият парламент прие промени в Изборния кодекс, с които в чл. 189 беше добавено, че „партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони при избори за народни представители, имат право на равно участие“ при отразяването на кампанията от БНТ и БНР.
Как точно ще изглежда това „равно участие“ пък се решава от споразумения, които БНР и БНТ сключват с партиите. В тях се определят конкретните формати и редът на участие. Резултатът е, че във всяко предаване трябва да участват всички и поравно. Без значение кой какво влияние има.
В тази предизборна кампания това означава, че няколко поредни седмици гости в множество формати бяха представители на партии, взели незначителен брой от гласовете. На изборите миналия октомври за формацията на Венцислав Ангелов-Чикагото, например, са гласували 2522 души (0,1%), а за тази на Боян Расате – само 1849 (0,07%).
Поправките, с които тяхното участие в националния ефир стана възможно, бяха приети на второ четене без обсъждане. За тях гласуваха 124 депутати (от ИТН, БСП, ДПС, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“) от общо 135 тогава в залата.
„Против“ гласуваха петима от БСП, а въздържали се бяха шестима – един от БСП, един от „Изправи се! Мутри вън!“ и четирима от „Демократична България“.
Обществени медии, които заблуждават
След няколкото противоречиви участия през последните седмици тези законови промени бяха силно разкритикувани от генералния директор на телевизията Емил Кошлуков. В публикация във Фейсбук той призова за премахването на „недомислената“ поправка и съобщи, че от БНТ ще представят на парламента предложения за това.
„Предизборната кампания в медиите не бива да уврежда психичното здраве на нацията“, написа Кошлуков на 18 март след поредното издание на „Панорама“ с участието на спорни гости.
Свободна Европа потърси за коментар и генералния директор на БНР Милен Митев. Въпреки че участията на кандидат-депутати от маргинални партии в радиото останаха встрани от общественото внимание, в ефира на БНР също се чуваха конспиративни теории за сатанисти, жертвоприношения и илюминати.
Ефирът на БНР и БНТ де факто заблуждава избирателите.
По думите на Митев, за да се предпазят от спорове с малки или радикални формации, парламентарно представените партии и коалиции все по-рядко участват в организираните от обществените медии дебати. По този начин „вместо да помогне на избирателите да се ориентират, ефирът на БНР и БНТ де факто ги заблуждава, като създава погрешно впечатление в аудиторията за популярността на радикални идеи и послания“, посочи в писмени отговори до Свободна Европа Митев.
Според него е нужно задълженията на БНР и БНТ в хода на предизборни кампании да се прецизират и в Изборния кодекс да се предвидят други механизми, така че аудиторията да получава реална представа за политическата обстановка в страната.
Позициите на ръководителите на двете обществени медии съвпадат със заключенията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която редовно изпраща международни наблюдатели на изборите.
Още през есента на миналата година от ОССЕ написаха в доклада си, че законовите разпоредби, изискващи „равно участие“ на всички формации с национални листи, имат негативен ефект. Според наблюдателите те са доведели до „намаляване на конкурентоспособността на обществените медии“ и не са допринесли за „способността на гласоподавателя да направи информиран избор“.
„Какво значи качество?“
В тази връзка Свободна Европа потърси за коментар Ива Митева, която през април 2021 г. като член на ИТН беше сред основните вносители на поправките. През 2023 г. тя напусна партията и заедно с още няколко нейни бивши членове основа формацията „Заедно“.
Както ИТН, така и „Заедно“ не изпратиха свои представители в „Панорама“ този месец, въпреки че благодарение на собствените им поправки получиха право и покана за това. Пред Свободна Европа Ива Митева каза, че причината нейната формация да не участва не е качеството на дебата, а многото пътувания на представителите на „Заедно“ точно по това време.
„Ние отказваме, защото пътуваме. Аз и [Любомир] Каримански и другите колеги сме непрекъснато някъде. Аз не съм се спряла, от град в град ходим, прекалено малко ни е времето“, каза Митева.
Тя коментира още, че продължава да намира поправката за „много наложителна“, въпреки видяното в ефира и въпреки собствения им отказ да участват. Мотивът ѝ е, че извънпарламентарните партии нямат средства за реклама в медиите, защото не взимат субсидия, а даряването е усложнено.
„Няма как, тези хора са допуснати да участват на изборите, нали? Какво значи качество? Качеството ще го преценяват избирателите. Някой пък може да хареса това поведение“, каза Митева.
„На ръба на психиатричния куриоз“
Според преподавателката по медийно право в Софийския университет проф. Нели Огнянова и медийния експерт Георги Лозанов обаче поправката е изключително вредна – както за самите БНТ и БНР, така и за избирателите.
Първият и основен проблем, който те виждат, засяга принципите, по които трябва да работят медиите. Те се основават на редакционна независимост – или правото на журналистите самостоятелно и без външна намеса да избират гостите и темите си. Този фундаментален принцип не може просто да отпада по време на предизборна кампания, казва Георги Лозанов.
По думите му с настоящата „безобразна“ поправка журналистите се превръщат в конферансиета, които единствено следят за времето с хронометър.
Както Лозанов, така и Огнянова смятат, че вместо да помага на избирателите в избора им за кого да гласуват и да ги мотивира да го направят, законовата поправка от 2021 г. постига точно обратния ефект. Със сегашните правила БНТ и БНР, които са принудени да канят „участници, които са на ръба на медийния, а често и на психиатричния куриоз“, отблъскват избирателите, казва Лозанов. Създават подвеждащото впечатление, че всички политиците са луди и няма за какво да се гласува.
„Тези участия внушават тезата за „лошата демокрация“ и „нуждата“ от единоначалие, откъдето до вредния популизъм, наречен референдум за президентска република, има само крачка“, казва Огнянова.
Медийните експерти добавят и още нещо – че много от участниците имат странно сходни послания: те са най-общо казано антизападно и пропутински настроени.
Докато според Огнянова това е било предвидимо и разпоредбата едва ли е приета случайно, Лозанов не е толкова сигурен дали при въвеждането ѝ е имало и такава умисъл – да подпомогне антиевропейската „хибридна война“. И двамата обаче са убедени, че е нужна промяна – отпадане на тези норми от Избирателния кодекс и нови правила, предложени от самите медии и основани на принципа на редакционна независимост.
„Ако имаше редакционен подбор, журналистите биха си избрали тези, които имат да кажат нещо ново и различно“, казва Лозанов.
„Може и да са крайни, драстични гледни точки, но различни – а не както сега приказки на килограм, неизвестно с каква легитимност и с предварителната яснота, че те няма да произведат вот.“
