В царуването на император Максимилиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрост и красота. На 18 г. тя била вече изучила лекарската наука.
Богати князе искали ръката на красивата Екатерина. Майка й и роднините й я уговаряли да се омъжи, но тя отказвала на всички, които искали ръката й и казвала на своите близки: „Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!“ Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.
Св. великомъченица Екатерина – от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.
На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.
На същия ден: Царицата – Августа, жена на цар Максимиан, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.
На същия ден: Св. великомъченик Меркурий – войник, скитянин. За вярата Христова пострада в III век.
