На 25 ноември нов стил (13 ноември – стар стил) 1810 г. е роден руският хирург и анатом Николай Пирогов, чието име носи нашият „Пирогов“ – Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина.
Николай Пирогов е бил учен със световна слава, наричан е диагностик номер едно в Европа и водещ специалист в областта на анатомията и анестезията. Създава хирургичната школа на Русия и първата в света научна школа по модерна хирургия. Автор е на оперативни техники, които се прилагат и до днес. За пръв път в световната хирургична практика въвежда стерилизацията чрез изваряване на хирургичните инструменти и дрехи за операция.
Николай Пирогов за пръв път в света въвежда гениалната по своята простота и функционалност гипсова превръзка на счупените крайници. През 1871 г. Пирогов за първи път прави опит за обезболяване чрез спинална пункция.
Пише „Книга за лекарските грешки”, с която иска да предпази колегите си от евентуални пропуски в диагностиката и лечението. Автор е на блестящи основополагащи научни трудове и десетки анатомични атласи.
Д-р Пирогов е преглеждал всеки ден съвсем безплатно стотици бедни болни хора и дори им е давал пари да си купят лекарствата – практика, която Пирогов запазил през целия си живот. Този високоморален човек, след като ликвидирал хаоса в медицината и извършил чудеса на операционната маса по време на Кримската война (1853-1856 г.), е бил дълбоко възмутен от интендантите от военната администрация, които крадяли от всичко – храна, облекло, имущество, лекарства.
Пирогов си създава много врагове. Той стига до императора като лично го обвинява в пасивно отношение към безобразията в армията, за което е затворен в Петропавловската крепост. Заплашвала го каторга в Сибир, но го спасява огромният му европейски авторитет и руският народ. Все пак е уволнен и му е забранено да практикува медицина.
Разрешили му да стане учител и училищен настоятел в Одеса. И тук разгръща огромна реформаторска дейност в образователната система. Забранил боя с пръчки и въобще всички физически наказания в училище. Затова бил жестоко намразен от колеги и местния генерал губернатор и отново е уволнен.
Ескиз на Репин към картината „Пристигането на Николай Пирогов в Москва за юбилея му по повод 50 години научна дейност“ (1881). Военно-медицински музей, Санкт Петербург, Русия.
През 1862 г. Пирогов пристига в Италия и успява да спаси от ампутация крака на легендарния Джузепе Гарибалди.
Освен в Кримската война, Пирогов участва в още две войни: Френско-пруската война от 1870 г. и Руско-турската война.
Пирогов прекарва в България шест месеца като главен хирург на руската армия по време на освободителната за България война (1877-1878). Оперира край Зимница, Велико Търново и Плевен.
През декември 1951 г. по предложение на лекарите-хирурзи от Спешната градска болница на базата на Болница „Червен кръст“, се създава Институтът за бърза медицинска помощ „Пирогов“, на името на великия руски учен и хирург.
по материали на Форум Медикус, д-р Пенка Няголова
