Европейският съюз наложи първите санкции срещу Русия за първи път още през 2014 година – заради незаконната анексия на украинския полуостров Крим. След това Русия започна война в Украйна – първо в района на Донбас, а на 24 февруари 2022 г. нападна цялата страна.
От тогава до сега ЕС прие 9 пакета със санкции срещу държавата агресор, както и срещу конкретни руски юридически и физически лица. След 24 февруари рестрикциите срещу Кремъл се затегнаха още повече. Съюзът прие последния пакет на 16 декември.
Повече от 8 години след анексията на Крим и повече от 10 месеца след като Путин даде начало на пълномащабната война, България все още няма законодателство, което да регламентира налагането на санкции срещу руски физически и юридически лица и свързаните с тях хора и компани.
Според регламента на ЕС, посветен на санкциите, който постоянно се допълва, активите на компаниите от списъците трябва да бъдат замразени, а на физическите лица да бъде наложена забрана за пътуване. Под „активи“ се разбира икономически ресурси, имущество и финансови средства. Санкциите действат и спрямо т. нар. „свързани лица“ – компании, образувания, ръководни органи или конкретни хора – имащи отношения с тези, срещу които са наложени.
Тъй като санкциите са приети с регламент, а не с директива, те имат непосредствано действие и могат да се прилагат и без специални закони – само на база европейския документ. Стига да има желание за поемане на отговорност. Опит за пряко прилагане направи Агенцията за обществени поръчки, която, макар и чак през 2022 г., написа правила, с които да спре обществените поръчки, в които участват физически и юридически лица от Русия.
За изпълнението на санкциите на национално ниво все пак е нужна подзаконова уредба за техническите детайли по налагане, каза пред Свободна Европа евродепутатът от ЕНП („Демократична България“) Радан Кънев.
Поводи за запори е имало и има
Българската държава до момента е имала достатъчно поводи за конфискации и поставяне под запор на имущество на база европейските санкции срещу Русия за тези 8 години. И част от тях са публични. Такъв е случаят със заместник-ръководителя на президентската администрация на Владимир Путин – Дмитрий Козак, и бившия депутат от президентската партия “Единна Русия” Владимир Плигин.
Плигин е в санкционния списък на ЕС като автор на законите за анексирането на Крим, а Козак по това време е вицепремиер, отговорен за действията на Русия на украинския полуостров. От 2020 г., той е известен, като „човека за Украйна“, след като замести Дмитрий Сурков.
През септември 2014 г., 4 месеца след като двамата руснаци попадат в списъка със санкционирани от ЕС лица, фирми, чиято собственост се води на синовете им – Алексей Козак и Александър Плигин – купуват къщи в местността Буджака в Созопол. Очевидно е, че става дума за семейни сделки, защото преди това фирмите са били собственост на съпругите на политиците, показват справките в официалните регистри.
Синовете продават къщите си през есента на 2016 г, като фирмата купувач е свързана с фирмата, която им ги е продала две години по-рано. Историята на сделките е разказана в OFFNews. ДАНС разполага с данните чия собственост са компаниите, купили къщите още през 2014 г, тъй като информацията е предадена от журналист, но няма информация от това да са последвали действия.
Друг пример е този с руснака Дмитрий Пумплянский, който е в списъка със санкции на ЕС от 9 март 2022 г. като изключително близък на Владимир Путин. Той е свързан с руските фирми „Комплишънс дивелъпмънт С.а.р.л.“ и „Тръбна металургична компания“ (ТМК), доставили и произвели тръбите за газопровода за т.нар. „Балкански поток“ (продължението на „Турски поток“ през България към Сърбия – б.р. Името му фигурира като свързано лице с регистрирания в България клон на първото дружество, показва Търговският регистър. Няма данни за запори в България на свързаните лица.
През март суперяхтата Axioma на Пумпянский бе задържана в Гибралтар по искане на американската банка JP Morgan заради натрупани дългове, вследствие на санкциите спрямо милиардера. Тя бе продадена на търг в края на септември.
България участва проформа и с нежелание
„За момента, България участва в санкционния режим на ЕС по-скоро проформа и с нежелание – това е факт от 2014 г. насам, а тенденцията от 22 февруари 2022 г. не се е променила съществено“, каза Радан Кънев пред Свободна Европа.
Освен че няма закон, който да урежда действията при поставяне под запор или конфискуване на имущество заради наложени от ЕС санкции, не е ясно и кои институции са отговорни за налагането им.
„Проблемът е в това, че ние нямаме законодателство, което да се отнася до конфискация на санкционирани. И това е резултат от липсата на желание на която и да е от институциите да поеме отговорност“, каза Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика. Тя беше съветник на Кирил Петков, когато той беше премиер.
Въпреки няколкото случая, при които България арестува преполагаеми шпиони, работили в полза на Русия, до ден днешен не е известно да има осъдени служители от българските служби. Последният такъв случай е от април 2022 г., когато прокуратурата съобщи, че първи секретар на посолството на Русия в България е замесен в шпионажа в ДАНС в полза на Русия.
Според Радан Кънев примерите, известни от медиите за (най-малкото) заобикаляне на санкциите, водят след себе си „няколко мащабни, капитални въпроса“, първите два от които са свързани с дейността на „Лукойл“ в България, особено след влизане в сила на забраната за внос на руски суров петрол и износ на продукти от него, наложена от ЕС:
- – Има ли България план за действие при необходимост от установяване на държавен контрол върху петролната рафинерия в Бургас? (Очевидно нямаше план при спиране на газовите доставки, въпреки успешната кризисна реакция на кабинета “Петков”).
- – Отговаря ли на санкционния режим концесията върху пристанище “Росенец”, което се ползва от „Лукойл“, и особено решението за нейното удължаване?
- – Отговаря ли на санкционния режим правният статут и дейността на комплекса в Камчия, де юре собственост на правителството (местната власт) на Москва, а де факто – център на руската пропагандна дейност в България?
- – Следи ли властта в България за дейността на медии, които пряко обслужват руската военна агресия в Украйна и нейната пропаганда, както и за тяхното финансиране, в т.ч. с бюджетни средства или средства на европейските институции?
Липсата на отговор на тези въпроси поставя България в изключително уязвимо положение като член на ЕС, смята Кънев. Според него това е вероятно и една от причините за спъването на България по пътя към Шенгенското пространство и заплахата от разделяне на България от Румъния в този процес.
„Координационна група“ тепърва ще обсъжда
На 20 октомври 2022 г. служебният кабинет създаде координационна група „по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз.“ Това се случва 8 години след първите санкции и 10 месеца след началото на войната в Украйна. Групата се оглавява от заместник-министър на финансите. Негови заместници са заместник-министри на икономиката и енергетиката, а участници са заместник- министри от всички министерства, заместник-шефовете на ДАНС, Агенцията за обществени поръчки, митниците и представители на всички държавни органи, които имат някакви функции по прилагане на санкциите.
От решението на правителството се разбира още, че координационната група ще “обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите от тях”.
Подобна работна група имаше и в кабинета на Кирил Петков, като беше оглавявана от вицепремиера тогава Асен Василев. Същестува и проектозакон, изготвен от МВнР, който все още се съгласува между институциите и е далеч от влизане в парламента. Според Чернева същестуването на проектозакон, който все още не е стигнал до обсъждане в Народното събрание, също говори за липсата на отговорност.
Има орган, отговорен за изпълнение на санкциите?
Въпреки че във всяка държава трябва да има компетентен орган за изпълнение на санкциите, не е ясно кой е той в България. В официалния вестник на ЕС – в самия регламент – има линк към компетентен орган за налагане на санкциите срещу Русия за всяка страна. За България линкът води към вече несъщестуваща страница на сайта на МВнР. В актуалната за санкциите страница на сайта на Външно пише, че отговорна в България е въпросната координационна група, създадена на 20.10.2022 г.
Там са посочени обаче и други „отговорни“ ведомства, като Министерството на финансите – за митническия контрол, Комисията за експортен контрол на оръжия – за следене на ограниченията за разпространение на оръжия за масово поразяване, ДАНС – компетентна за санкциите по Закона за мерките срещу финансиране на теоризма и ограничения за достъп. За последното отговорност споделя и Външното министерство. Ограничителните мерки в областта на транспорта са поверени на морската и на въздухоплавателната администрация към ресорното министерство.
Никъде в този списък обаче не пише нищо за това кой точно е отговорният орган за налагане на санкциите срещу Русия и кой отговаря за конфискации на имущество на санкционирани лица.
Нарушаването на санкциите вече ще е престъпление срещу ЕС
Нарушаването на санкциите вече ще е престъпление срещу ЕС. Решението беше взето на 28 ноември от страните членки. Списъкът на европейските престъпления е включен в Договора за функционирането на Европейския съюз. Той включва: тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, трафик на наркотици, на оръжия, изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност и организирана престъпност. И вече – нарушаване на санкциите срещу Русия.
Решението на Съвета на ЕС означва, че държавите членки трябва да уеднаквят законите и мерките в случай на нарушаване на санкции.
Радан Кънев, който е и адвокат, каза, че ефективното налагане на санкциите е задача на компетентните национални власти на държавите членки на Съюза. Решението на Съвета на ЕС за причисляване на нарушаването на санкциите към “европрестъпленията” ги прави деяния, които следва да бъдат класифицирани като престъпни по наказателния закон на всяка държава членка, обясни Кънев.
Според него това е стъпка в посока на хармонизация на мерките, но далеч не отменя националната компетенция. Решението единствено задължава България да включи в Наказателния кодекс нарушаването на санкциите като престъпление, но не въвежда правила за предотвратяването на нарушения, установяването им и ефективно налагане на правните последици от санкциите, каза Кънев.
Последици и интереси
„С влизане в сила на класификацията на санкционните нарушения като престъпления, множество български търговски дружества, а и публични институции, рискуват да попаднат в списък на потенциални извършители/помагачи на такова престъпление, с много тежки последици“, каза още Кънев.
Тъй като за санкционирани лица в България може да се говори основно за руснаци, зад нежеланието за санкциониране със сигурност прозира и нежеланието да се накърнят интересите на Русия въобще, каза Весела Чернева.
