Ерозията и абразията на зъбите са нарушения на твърдите зъбни тъкани, които водят до различна по обхват и локализация загуба на структури. По своята същност те са некариозни заболявания, при които няма инфекциозен причинител. Възможно е вторично върху мястото на загуба на тъкани да се насложи бактериална инфекция и да се получи кариес.
Според някои автори на стоматологична тематика двата термина – ерозия и абразия, имат различно значение в зависимост от локализацията и причината за загуба на емайл и дентин от зъбите. Най-общо се определят под наименованието износване на зъбите (Tooth wear). То може да бъде патологично – причинено от различни външни фактори и физиологично – случващо се бавно и постепенно в продължение на живота на всеки човек, като резултат от функцията на зъбите.
Причините за зъбно износване могат да се разделят най-общо в две групи – екзогенни (външни) и ендогенни (вътрешни). Като външни причини се смятат различни химични, механични и термични дразнения. Такива могат да бъдат работа в среда с вредни химични вещества (например силни киселини), постоянна употреба на твърди хрупкави храни или вредни навици за дъвчене на различни нехранителни предмети (връх на молив или химикал, сдъвкване на лед), консумиране на горещи (чай, кафе) или ледени напитки.
Към ендогенните причини за загуба на твърди зъбни тъкани могат да се причислят вродени или придобити през ранното детство нарушения в структурата и минерализацията на дентина и емайла. Такива са например флуороза (в следствие на прекомерен прием на флуор по време на бременността на майката или в ранното детство), недостатъчна минерализация на дентина и/или емайла в следствие на различни дефицити или употреба на някои лекарства.
Може да се обособи и трета група етиологични фактори за ерозия и абразия на зъбите, които са комбинация между фактори на околната среда и такива от страна на човешкия организъм. Такива са например повишената киселинност на слюнката, което може да е следствие от комбинация между лош хранителен режим и генетична предразположеност. Друго такова състояние, причиняващо загуба на твърдите зъбни тъкани са киселини от стомаха, както и рефлукс, които може да са следствие от хранителни разстройства, в съчетание с наследствена компонента.
За разграничаване на различните термини за зъбно износване някои автори предлагат опростена класификация. Според нея ерозията е загуба на структури в следствие на действието на висока киселинност в устната кухина (в следствие на киселини, повръщане, лоша диета, фактори от околната среда). Загубата на твърди зъбни тъкани в следствие на неправилна захапка, лоши междузъбни контакти (по време на функция) и различни хиперфункции (бруксизъм и бруксомания) се нарича атриция.
Абразията е следствие от контакт с други незъбни повърхности – агресивно четкане на зъбите с абразивна паста и твърда четка, при музиканти на различни духови инструменти, при пушачи на лула, при хора, които си гризат нотките и др. Може да се наблюдаваq освен изтриване на зъбите, също така и изронване на емайла от зоната на зъбните шийки (зоната, в която венецът се прикрепва за зъба, емайлът преминава в коренов цимент).
Много често се наблюдават шиечни дефекти при хора, с неизяснена етиология. Това може да се дължи на съсредоточаване на голямо дъвкателно натоварване по време на функция на определени групи зъби. При някои движения се отварят вече налични емайлови пукнатини, което води до отчупване на части на емайла най-вече в зоната на зъбната шийка.
Библиография:
1. Banerjee A., Watson T., Pickard’s manual of operative dentistry, ninth edition, August 2010.
2. Robertson T. et al., Art an science of operative dentistry, fifth edition, 2006.
3. https://bg.wikichali.com/541802-abrasion-dental-LKUZWI.
