Два въпроса и три ключови теми стоят пред НАТО през 2024 г. Въпросите са кога Швеция ще стане 32-рата страна членка и кой ще е новият генерален секретар на НАТО? Отговорите обаче зависят от две страни членки – Турция и Унгария.
Големите теми са разходите за отбрана, най-голямото учение след края на Студената войа – Steadfast Defender (Непоколебим защитник), и какви решения ще бъдат взети на Срещата на върха на Алианса във Ваиингтон през лятото.
Какво знаем до момента?
Пътят на Швеция
Първи по време идва въпросът как и кога ще дойде краят на проточилата се сага с членството на Швеция. Стокхолм кандидатства през пролетта на 2022 г., провокирана от войната, която Русия започна срещу Украйна, и очакваше прием още същата година. Но Турция и Унгария се възпротивиха. И докато Финландия се присъедини през април миналата година, Стокхолм чака.
Преди първата за новата година министерска среща на НАТО в Брюксел на 14-15 февруари има искрена надежда, че ще има и церемония по вдигане на знаме и Швеция ще стане член номер 32.
Очакването се основава до голяма степен на малки положителни знаци от Анкара. Турската парламентарна комисия по външни работи одобри протокола за присъединяване на Швеция на 26 декември 2023 година, а когато миналата седмица парламентът отново започна работа, включи в дневния ред този въпрос като последна от 42 точки. Гласуването се очаква във вторник следобед.
Но не може да се разчита твърде много на това. Анкара все още иска да получи от САЩ изтребители F-16 в замяна на вота си. Освен това на 31 март в Турция ще се проведат местни избори, а неотдавна страната нанесе въздушни удари срещу кюрдски милиции в Северен Ирак и Сирия – все въпроси, които могат да забавят процеса на ратификация на шведското членство в НАТО.
Има я и Унгария. Въпреки че Будапеща обеща, че няма да е последната, която ще ратифицира разширяването на Алианса, законодателният план на правителството на Виктор Орбан, изпратен до парламента, не съдържа никакви препратки към присъединяването на Швеция. Много е възможно церемонията по издигането на знамето на скандинавската страна да почака до следващата министерска среща на НАТО през април.
Кой ще е новият шеф на Алианса?
През април може би ще разберем и кой ще бъде наследникът на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг след 10-те години, които норвежецът прекара на горещия стол. Според представители на НАТО, въпреки Столтенберг официално ще напусне през есента, организацията има желание да фиксира кандидат преди ЕС да избере новите си председатели в Европейския съвет и Европейската комисия, както и новия ръководител на външната политика на блока след изборите за Европейски парламент през юни.
Най-вероятният сценарий е по-големите държави от НАТО, начело със САЩ, да намерят подходящ компромисен кандидат на мястото на Столтенберг, който е приемлив за всички. Фаворит е нидерландският министър-председател Марк Рюте, който се очаква да напусне националната политика, когато бъде сформирано новото нидерландско правителство.
Но не се изключва натиск за различен кандидат от страните от източния фланг, които твърдят, че от дълго време харчат значителни бюджетни средства за отбрана и имат по-добро политическо разбиране за най-големия противник на отбранителния военен съюз – Русия.
Естонският премиер Кая Калас е име, което се споменава от мнозина. А така нареченият dark horse – неочакван кандидат, който може да спечели, би могъл да бъде латвийският министър на външните работи Крисянис Каринс. Той е роден и израснал в САЩ – чист символ на трансатлантическия характер на Алианса.
Учения, среща на върха, Тръмп, Украйна
Тази пролет НАТО ще проведе и най-големите си военни учения от десетилетия насам – Steadfast Defender („Непоколебим защитник“) 2024 с над 90 000 военнослужещи. Ученията ще продължат повече от четири месеца в цяла Европа. Започват в края на януари.
Алиантът ще тества различни аспекти на новия си отбранителен план – документ от 4000 страници, приет миналата година, в който подробно се описват разполагането и стратегическите роли на държавите, ако НАТО бъде нападнат.
Основното събитие на годината обаче ще бъде срещата на върха във Вашингтон на 9-11 юли. Тридневната среща подсказва, че тя ще бъде нещо повече от самопоздравително парти за рождения ден, тъй като тази година организацията навършва 75 години.
Събитието може да се окаже вплетено в цикъла на президентските избори в САЩ, тъй като само няколко дни след това ще се проведе конгресът на Републиканската партия.
На конгреса на републиканците Доналд Тръмп може да бъде утвърден или номиниран като кандидат на партията за изборитепрез ноември. По време на мандата си в Белия дом между 2017 и 2021 г. Тръмп критикуваше другите членове на НАТО, че не харчат достатъчно за отбрана.
Въпреки че далеч не е сигурно, че Тръмп отново ще бъде президент, дори възможността той отново да бъде избран ще изведе въпроса за разходите за отбрана на първо място в дневния ред на НАТО. И макар че през последното десетилетие европейските съюзници харчат все повече и повече, особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., въпросът е дали това е достатъчно.
Да вземем за пример така нареченото обещание от Уелс, което беше направено на срещата на върха на алианса в Нюпорт през 2014 г. Тогава беше договорено, че всички съюзници трябва да постигнат целта да изразходват 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана през следващите 10 години. Десетилетие по-късно само 11 от 31 съюзници са го направили, въпреки че още няколко вероятно ще постигнат целта тази година, включително големи сили като Франция и Германия.
Украйна очевидно ще бъде обект на голямо внимание, както по време на срещата на върха, така и в периода преди нея. Но тъй като изходът от войната остава труден за прогнозиране, интеграцията на Киев в НАТО също е трудна. На фона на скептицизма на САЩ по отношение на твърде голямото насърчаване на страната за членство на срещата от миналата година във Вилнюс, Литва, малцина вярват, че това ще се промени толкова скоро до изборите в САЩ.
От разговори с дипломати и служители на НАТО става ясно, че украинското членство в организацията се разглежда като „слон в стаята“ и те не са видели това, което биха определили като обнадеждаващи знаци от Вашингтон. Изглежда, че събитието в американската столица, което предстои, няма да бъде „среща на върха за разширяването“, като други кандидати за членство в НАТО, като Босна и Херцеговина и Грузия, ще бъдат представени само от министри, а не от лидери.
Вместо това в центъра на вниманието ще бъде въпросът за предоставяне на повече военна помощ на Украйна. По-рано този месец украински дипломати информираха представители на НАТО за постоянните руски бомбардировки, като беше обсъден и въпросът за ракетните запаси на Киев.
Очаква се съюзниците от НАТО да направят много повече „покупки на едро“ – т.е. да се обединят, за да купят военно оборудване, точно както неотдавна направиха Германия, Нидерландия, Румъния и Испания, за да се снабдят с до 1000 ракети Patriot, някои от които предназначени именно за Украйна.
