Снимка: Bloomberg |
„Това е нашата валута, но е ваш проблем“, беше съобщението от 1971 г. на Джон Конъли, финансов министър на Ричард Никсън, до търговските партньори на САЩ, уплашени от тогавашната слабост на долара. Това, което беше вярно тогава, остава вярно и днес, макар и в обратната посока, след като зелените пари поскъпнаха с 6% през април и с 13% през последната година до най-силното си ниво от две десетилетия спрямо кошница от основни валути. Федералният резерв (Фед) трябва да има предвид заплахата за глобалния растеж, породена от бързото поскъпване на американската валута, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Доларът е логичният избор за инвеститори, търсещи финансово убежище от съвкупността от глобални шокове, които започнаха с пандемията и бяха засилени от нахлуването на Русия в Украйна, кулминираща в скок при цените на енергията и храните. „Цар долар“ властва, тъй като Фед поддържа политика на пренебрежение към валутния пазар, като предостави почти неограничен достъп до доларова ликвидност на централните банки по света през последните две години.
Освен някои изключения, като бразилския реал и перуанския сол, доларът е всемогъщ спрямо почти всяка валута както в развития, така и в развиващия се свят. Това притиска регулаторите навсякъде да защитават своите валути или да рискуват да внесат още повече инфлация в своите вече затруднени икономики.
Паричната политика на Фед се диктува от нуждите на националната икономика. След като инфлацията, най-важният елемент от нейния мандат, се ускори до 8,5% на годишна база през март, се очаква централната банка на САЩ да последва повишаването на лихвения процент от четвърт процентен пункт от март (до диапазона 0,25 – 0,50% – бел. прев.) с ускорени увеличения с по половин пункт, започвайки от днес. Пазарът на фючърси очаква основна лихва на Фед от поне 2,5% до края на годината; покачването на долара отразява очакванията за промяна в лихвения диференциал спрямо други страни.
По-силният долар също така върши работа на Фед в борбата с инфлацията, като затяга финансовите условия на претеглена с търговските потоци база. Въпреки че САЩ са най-голямата икономика в света и огромен вносител на стоки, те са относително изолирани от глобалния шок при цените на енергията и храните поради вътрешното си производство на горива и хранителни продукти. Освен това е от полза, че всички основни суровини се търгуват в долари. Проблем на останалите е, ако суровините изведнъж поскъпнат в съответните им валути.
Светът е претърпявал периоди на прекалено силен или слаб долар няколко пъти през последния половин век. Експлозията на цените на петрола през 70-те години кулминира в глобална рецесия, изострена от агресивното повишаване на лихвите, приложено от Фед на Пол Волкър. Неговите политики за обуздаване на инфлацията на свой ред съживиха долара в средата на 80-те години: предимството, което това даваше на експортните икономики на Япония и Европа, доведе до споразумението Плаза от 1985 г., което драматично намали силата на долара и даде тласък на икономиката на САЩ за сметка на други държави, особено Япония.
Настоящата слабост на валутите на Япония и Европа обикновено би била приветствана, защото увеличава износа им. Но неотдавнашното спадане на китайския юан, втората най-важна валута в света според теглото й в търговията, поставя нещата в друго измерение. И трите региона са изправени пред необичаен и потенциално неразрешим проблем с внесената инфлация. Съществува ясна и настояща опасност нарастващите цени да забавят глобалния икономически растеж до степен, в която е възможна рецесия, а стагфлацията е реален риск.
„Възходът на долара е като лавина“, коментира Кит Джукс, валутен стратег в Societe Generale SA. „Точно както лавината събира сняг, камъни, дървета и всичко друго по пътя си, докато се плъзга надолу по планина, възходът на долара има последващ ефект, причинявайки отслабване на много валути. Широкият му ход обаче затяга глобалните монетарни условия и така икономическите рискове нарастват.“
В един момент това ще започне да засяга икономиката на САЩ и ще се превърне във фактор за решенията на Фед, но може да отнеме известно време. Разбира се, брутният вътрешен продукт на САЩ донесе неприятна изненада, като се понижи с годишен темп от 1,4% през първото тримесечие спрямо предходното. Но това се дължи на скока на нетния внос, без съмнение подпомогнат от допълнителната покупателна способност на по-силния долар, съчетана със спада на износа.
Тъй като балансът на Фед все още е близо 9 трлн. долара, има много долари, които плуват наоколо. Очаква се централната банка да започне активно да продава облигациите, които притежава, вероятно още през това лято, което може да намали общата ликвидност и, контраинтуитивно, да направи долара по-малко привлекателно убежище. По-малкото долари на теория би трябвало да повишат стойността му, но светът трябва да стане по-добро и по-безопасно място, преди възходящата тенденция при зелените пари да се обърне съществено. В името на глобалната икономика се надяваме, че короната на „цар долар“ ще започне да се клати.
