Възприето е, че гаргойлите са създавани през Средновековието, но когато се задълбочите в темата, откривате подобни фигури, изработвани още от древните етруски, египтяни, гърци, римляни.
Те представляват каменни скулптури, в повечето случаи със страшни изражения, някои приличащи на чудовища, като целта на създателите им била да прогонват демоните. Затова горгойлите са поставяни върху покриви на къщи, на църкви, на обществени сгради. А тяхната практична цел е да служат като отводнители – един вид арт улуци, митични същества, които източват дъждовната вода, за да защитят камъка от повреда.
По-късно тези същества стават строго декоративни във форма на дракони, дяволи, демони, получовеци, както и карикатури на реални хора.
Гаргойли има и на известната парижка катедрала Нотр Дам (половин човек, половин звяр).
Един от водоливниците на Фрайбургската катедрала (13. век) се е „захванал“ с ръце и крака за стената, а водата се стича през задните му части. Според легендата, по време на строежа на тази катедрала градският съвет увеличава работата на строителите, без да вдига заплащането им. Един от каменоделците, в знак на протест, поставя тази скулптура точно над прозорците на управата.
Името „гаргойл“ често се приписва на Свети Роман, архиепископ на Руан. Според легендата той спасил страната си от чудовище на име Годжи, наричано понякога „Гаргил“. Казва се, че La Gargouille е легендарен дракон с крила, дълга шия и способност да диша огън. Той е живял в пещера близо до река Сена през VII век, опустошил града, унищожил хората на Руан и бил убит от свети Роман. След унищожаването на дракона тялото му е подпалено, но главата и шията оцеляват и са монтирани на сградата.
