Дори и да я изнасилят, жената сама си е виновна. Та нали някак е провокирала изнасилвача! Така мислят в арабския свят, пише ливанската авторка Жумана Хадад. Представяме Ви нейна статия от „Ди Цайт“ със съкращения.
[ad id=“225664″]
Представете си следната ситуация: Тъмно е. Вие ходите сама по улицата. Изневиделица отгоре Ви се нахвърля мъж. Изнасилва Ви. После изчезва.
Сега добавете към тази история още нещо много важно: Вие сте арабка. Знаете ли колко тежък позор, отчаяние и ужас ще се стоварят върху Вас? Защото какво се случва след изнасилването?
Възможни са, общо взето, четири сценария:
Първи:
Вие имате „късмет“. Никой не научава какво Ви се е случило. При това положение единствено ще трябва до края на дните си да живеете с тази травма. „Единствено“. Може би ще се самоубиете. Е, поне никой няма да научи срамната Ви тайна. Свещената Ви чест не е опетнена.
Втори:
Вие сте наивна. Довличате се до полицейския участък и подавате жалба. Разказвате всичко на полицаите. Може би дори сте разпознали изнасилвача. Може би полицаите Ви обещават помощ, може би дори се опитват да го открият. Но когато внимателно се вгледате, веднага ще прочетете в очите им един въпрос: Какво направихте, за да го провокирате?
Трети:
Имате лош късмет. Родителите Ви разбират за случилото се.
Четвърти:
Имате много лош късмет. Бременна сте.
Брак по принуда: Историята на Зена, станала жертва на насилие
„Жената сама си е виновна“
[ad id=“238430″]
Нека разгледаме последните три сценария. Представете си само размерите на скандала, шушукането зад гърба Ви и закономерния резултат: занапред нито един мъж няма да прояви какъвто и да било интерес към Вас, нито един роднина няма да Ви дари даже с капчица уважение. Защото в крайна сметка Вие самата сте си по някакъв начин виновна. Онова неприкосновеното между бедрата Ви вече е увредено. Непоправимо. (Вие можете да възстановите химена си, както правят толкова много арабски жени, доброто си име обаче няма как да възстановите.) Родителите Ви първо ще изпаднат в отчаяние. („Какво ще кажат съседите?“), после в гняв („Нали ти казахме, че не бива да излизаш по тъмно!“). Разбиране ще проявят само малцина. Повечето ще хвърлят отговорността изцяло върху Вас. Или в най-добрия случай ще Ви съжаляват. Което може би е дори още по-лошо.
[ad id=“225664″]
Хайде, хайде, какво толкова сме се разпалили: та нали законите все пак Ви защитават? Всичко ще се нареди. Изнасилвачът може да бъде заловен и после да прояви добрината да се омъжи за Вас. Бум! С един куршум – два заека. Вашата „чест“ е спасена, а мъжът се отървава от съдебно преследване. Фантастично, нали! Губещи няма, всички печелят. Само дето Вие цял живот ще трябва да делите брачното ложе с чудовището, което е съсипало живота Ви. „Само“…
Звучи средновековно? Не, този сценарий просто описва реалността в повечето арабски страни днес. В Саудитска Арабия жертвите на изнасилване все още често пъти влизат в затвора. Или роднините им направо ги убиват. Жената е „курварствала“, дори когато е станало насила. Наказателните закони в Сирия, Бахрейн, Либия, Ирак, Кувейт, Алжир и в Палестинските територии все още освобождават изнасилчава от отговорност, ако се ожени за жертвата.
На този фон решението, което взеха наскоро Тунис, Йордания и Ливан е историческо: тамошните парламенти най-после отмениха параграфите, освобождаващи изнасилвача от отговорност, ако се ожени за жертвата си.
Да, тук-таме арабските жени си поотдъхнаха, но нека не забравяме, че живеем в сексистки времена. Т.нар. „Ислямска държава“ масово взима жени в сексуално робство. Един лидер на „Хизбула“ защитава браковете с малолетни момичета и обявява всички, които ги критикуват, за „пратеници на Сатаната“. Изразът „изнасилване в брака“ за мнозина араби – както мъже, така и жени – звучи като тавтология. Защото, видите ли, половите сношения били брачен дълг. Ми така ще да е, след като го твърдят религиозни водачи с иначе различаващи се убеждения…
Списъкът с юридически и социални дискриминации спрямо жените в арабския свят е безкраен. Да, има и някакъв напредък, но той е много бавен. Повечето закони и традиции в нашите страни ни унижават и ни поставят „на мястото ни“: в едно тясно, мрачно ъгълче някъде в огромната вселена на арабския мъж.
[ad id=“237001″]
И знаете ли кое е най-лошото? Много арабски жени отказват да осъзнаят този проблем. А пък ние можем да премахнем тези архаични закони, които ни отнемат свободата, единствено ако се обединим като жени и настойчиво потърсим правата си.
източник: Дарик
