ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 66, 1991 г.
Първи септември – Световен ден на мира, начало на Втората световна война
НЕ ВСИЧКИ ВОЙНИ ЗАПОЧВАТ В ЧЕТВЪРТЪК
Четвъртък, първи септември 1939 година. На този ден пламва искрата, от която се разгаря най-жестоката и най-кръвопролитната война, преживяна от човечеството, влязла в историята като втора световна война. Шест години по-късно, след разгрома на главните фашистки държави, светът с покруса узнава истинските мащаби на престъпленията. Но фона на концентрационните лагери, газовите камери, милионите убити, завинаги заличените от Земята градове и села, се разкрива уродливото лице на войната и виновниците за катастрофата.
Макар, че в тази война има победени и победители, смъртта не пощади хората и от двете страни на фронта. Никой не можа да върне над 50-те милиона загинали, изгорели, безследноизчезнали. Никой не можа да изтрие сълзите и да заличи скръбта на майките и жените. Никой не замени бащиното и синовно рамо. Останаха завинаги следите на войната да преследват и тревожат съня на милиони хора, независимо кой от коя страна на фронтовата линия е бил. По ирония на съдбата най-много жертви в тази война дадоха победителите – Съветската армия и съветските народи, най-много пострадаха страните от Източна Европа, които бяха и първите жертви на фашистката агресия. Втората световна война бе победа над фашизма и неговата идеология. Но тя бе и прeдупреждение към всеки агресор. Уви! С нейния печален край не свършиха войните, нейните уроци не уплашиха самозабравили се диктатори. Моето поколение, слава богу, не преживя ужасната война, но започни последиците от най-гладните следвоенни години, инвалидите, сираците, преждевременно остарелите в нейните пламъци младежи. Моето поколение помни други войни, далеч от Европа – Виетнамската, Афганистанската, войната в Персийския залив. Там също убиваха хора, там също загинали невинни жени, деца, старци. Там също воюваха „в името на идеята“. Боже, каква „идея“, щом има смърт! Нима 52 години след Хитлер, диктатори като Саддам Хюсеин не разбират, че неофашизмът няма бъдеще, че народите не искат с оръжие да скланят глава пред чуждата воля! След 52 години мир в Европа, днес повече от всякога се усеща дъхът на войната. Макар и на километри от нас, но достатъчно близо да ни тревожи. Вече месеци в западната ни съседка Югославия се пролива кръв. Умират хора, загиват войници, случайни жертви стават и българи. Краят на кръвопролитния конфликт не се вижда… защото „на война като на война“, въпреки че се стреля по собствения народ и националистическите интереси се поставят над общочовешките. На изток от нас също замириса на барут. Само преди седмица светът преживя драматични дни, които разтърсиха не само Съветския съюз – Москва осъмна на ръба на гражданска война. Неосталинистите отново напомниха за себе си и своята тактика. Светът изтръпна, защото от тази искра можеше да пламне огън с непредвидими последици. Размина се. Но може ли да вярва човечеството, че някои отляво или отдясно, отново няма да заживее с илюзията за велики победи? От втората световна война насам светът се промени много. Двете суперсили – САЩ и СССР в лицето на Буш и Горбачов дадоха доказателства, че военната сила не може да бъде аргумент в решаването на междудържавни и световни проблеми. Съкращаването на ядрените оръжия, унищожаването на някои видове ракети показва добрата воля на политиците – гаранция, че светът отгръща нова страница в историята си. Дано миротворчеството, здравият разум победят всяко безумие. Защото войната има само една алтернатива – мирът. И това е волята на човечеството днес.
Нели ЖЕКОВА
НЕ ВСИЧКИ ВОЙНИ ЗАПОЧВАТ В ЧЕТВЪРТЪК
