Стратегически партньор и „съюзник на Русия“. Така вицепремиерът на Сърбия Александър Вулин представи страната си пред руския президент Владимир Путин в кулоарите на икономическия форум във Владивосток на 4 септември.
Путин предаде поздрави на сръбския държавен глава Александър Вучич и го покани да участва в предстоящата среща на върха на БРИКС (икономическо обединение, в което основните страни са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) в руския град Казан.
Всичко това не се хареса на Европейския съюз (ЕС). На следващия ден говорителят на ЕС по въпросите на външните работи Петер Стано заяви, че „поддържането или дори засилването на връзките с Русия по време на нейната незаконна агресия срещу украинския народ не е съвместимо с ценностите на ЕС“.
Посещението на Вулин в Русия може би е още по-трудно за преглъщане от страна на ЕС, тъй като напоследък имаше признаци, че Сърбия се сближава с блока.
В края на август Белград подписа споразумение с Франция за замяна на остарелите си съветски изтребители МиГ с френски бойни самолети „Рафал„(Rafale). През юли Сърбия подписа споразумение с ЕС за разработване на проект за добив на литий за производство на батерии за електрически автомобили.
Разнопосочните сигнали, които идват от Белград, обаче са нещо обичайно за Сърбия при управлението на Вучич, който през 12-те си години на власт следва многовекторен дипломатически курс, балансирайки отношенията на Сърбия и със Запада, и с Русия и Китай.
Онези, които се надяваха, че неотдавнашните бизнес сделки на Сърбия са знак за безрезервното приемане на Запада, може би останаха разочаровани.
Сделката с Франция не е случай, в който Белград просто взема страна веднъж завинаги
Иван Кръстев, който оглавява Центъра за либерални стратегии в София и е постоянен сътрудник на Института за хуманитарни науки във Виена, заяви пред Свободна Европа (RFE/RL), че сделката с Франция не е случай, в който Белград „просто взема страна веднъж завинаги“.
Това стана ясно, когато Вучич говори на пресконференция с френския президент на 29 август. Сръбският държавен глава каза: „Знам, че Еманюел [Макрон] би искал да въведа санкции срещу Русия. Но ние не го направихме и не се срамуваме от решението си“.
На пръв поглед неотдавнашните сделки на Белград с Германия и Франция може да изглеждат като своеобразен „европейски момент“, каза Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.
„Но това, което ме кара да бъда малко скептична – каза тя пред Свободна Европа, – е фактът, че знаем, че отвъд чисто търговските отношения и чистото измерение на сигурността, съществува и измерението на демокрацията и проевропейските сили в Сърбия. Къде ги оставя това?“, попита тя.
Школата на Вучич и урокът от Тито
Вучич няма възгледите или родословието на естествен, западен демократ. В края на 90-те години на миналия век той беше министър на информацията на Сърбия в последните години от режима на Слободан Милошевич.
Бил е високопоставен служител в ултранационалистическата Сръбска радикална партия, въпреки че през 2008 г. се дистанцира от нея.
Докато Милошевич беше парий в международен план, известен като „касапинът на Балканите“ заради ролята си в югославските войни през 90-те години на 20-и век, Вучич до голяма степен сътрудничи на световната сцена, смятан от ЕС и западните сили за незаменим и допринасящ за стабилността на Балканите.
Така нареченият трети път в международните отношения е залегнал в ДНК на бивша Югославия и Сърбия. Балансиращият подход на Вучич е сякаш наследен от дългогодишния югославски лидер Йосип Броз Тито – един от основателите на Движението на необвързаните страни – съюз на държави, които официално не са на страната нито на САЩ, нито на Съветския съюз след Втората световна война.
Сръбските официални лица все още обичат да казват, че страната им е „Изтокът на Запада“ и „Западът на Изтока“. Тя обаче е по-слаба от бивша Югославия, а това означава, че политиката на Вучич изисква повече гъвкавост и постоянни промени.
Не дава всичко на никого
Президентът умее да разпределя благата между международните партньори на Сърбия, като се старае да дава по нещо на всички заинтересовани страни, но – и това е ключово – не дава всичко на никого.
ЕС е най-големият инвеститор в Сърбия със значителни инвестиции в инфраструктурата, включително 96 млн. евро (106 млн. долара) през 2024 г. за модернизация на пътищата и железопътния транспорт, в допълнение към проектите, подкрепящи прехода на Сърбия към зелена енергия.
Русия обаче контролира националната петролна рафинерия, а Китай, чрез своята Zijin Mining Group, притежава 63% от RTB Bor, най-голямата минна дейност в страната.
Вучич отвори Сърбия и за арабския свят. Обединените арабски емирства инвестираха милиони долари в огромния градски комплекс „Белград Уотърфронт“, въпреки че проектът бе белязан от обвинения в корупция.
Без да иска да изостави САЩ, през май Сърбия сключи сделка с Джаред Къшнер, зет на бившия президент на САЩ и кандидат за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп, за преустройство на сградата на бившето югославско министерство на отбраната в центъра на Белград. Почернялата обвивка на министерството е емблематична за сръбската столица, разрушена при водената от САЩ бомбардировъчна кампания на НАТО през 1999 г.
Предвид президентските избори в САЩ през ноември много наблюдатели на Балканите видяха в сделката с Къшнър подготовка на Сърбия за евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом. Неотдавна в интервю за британския „Файненшъл таймс“ обаче Вучич настоя, че сделката е чисто „бизнес начинание“.
Както винаги, Вучич се застрахова. „Моят приятел [унгарският министър-председател] Виктор [Орбан], той е на 100 процента на страната на Тръмп“, каза президентът. „Моите приятели от Брюксел са на 100 процента на страната на Байдън. Аз не съм. Аз съм на сръбска страна и чакам резултатите.“
Без санкции за Русия, но оръжие за Украйна – може
Сръбският президент възприе подобен подход и към Украйна, като се опита да диверсифицира рисковете. Макар да отказва да се присъедини към западните санкции срещу Русия, от 2022 г. насам Сърбия е предоставила на Украйна снаряди чрез трети страни на стойност 800 млн. евро – или една трета от общите европейски доставки.
Отношенията на Сърбия с Русия са сложни и исторически обременени, но двете нации имат историческа и духовна близост, а Сърбия разчита на Русия в дипломатически план, например при блокирането на приемането на Косово в ООН – някогашната сръбска провинция, която обяви независимост през 2008 г.
Вучич се опитва да държи Русия на разстояние. Непосредствено преди посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Белград на 19 юли за подписване на споразумението за лития, руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко посети Вучич в сръбската столица.
Според източници на „Файненшъл таймс“ срещата е била „ледена“. „Грушко седна и започна да чете списък с 23 оплаквания, включително яростта на Кремъл от решението на Белград да доставя на Украйна боеприпаси“, казва източникът пред вестника. „Когато Грушко стигна до средата на списъка, Вучич се изправи, обяви, че срещата е приключила, и си тръгна“.
По подобен начин хладнокръвно реагира и на получаването на покана да се присъедини към срещата на върха на БРИКС в Русия през октомври. В отговор Вучич заяви, че Сърбия ще има важни гости през този период и че ще вземе решение по-късно.
В реч на форума Globsec в Прага, Чехия, на 31 август Вучич отхвърли идеята, че Белград е троянски кон на Кремъл, като заяви, че не е имал личен контакт с руския президент Владимир Путин от 2 години и половина.
Опит за независимост
Все още се опитва да запази известна свобода на маневриране и независимост
Въпреки че Вучич разчита силно на Москва, каза Кърт Волкър, бивш посланик на САЩ в НАТО и пратеник за Украйна, той „все още се опитва да запази известна свобода на маневриране и независимост“.
Критиката към ЕС е, че готов да постави по-големите си интереси за поддържане на геополитически и етнически баланс на нестабилните Балкани над загрижеността за основните свободи. Някои критици наричат този подход на ЕС „стабилитокрация“.
Макар последните парламентарни избори в Сърбия през декември 2023 г. да бяха белязани от нередности, опасенията какво се случва в страната начело с Вучич бързо бяха заметени под килима с бизнес сделките с ЕС и Франция.
„Ако Макрон получава продажба, той няма да настоява много силно по други въпроси“, каза Волкър пред Свободна Европа.
В много отношения Вучич е по-силен лидер от Слободан Милошевич, който почина през 2006 г. в затвора в Хага, където беше съден за военни престъпления заради действията си в Косово.
Във вътрешнополитически план сръбският президент успя там, където Милошевич се провали, например като наложи контрол над части от Белград, които бяха традиционни крепости на опозицията.
„При Вучич видяхме засилен сръбски национализъм. Видяхме усилия за подкопаване на Черна гора. Видяхме усилия да се подкрепи [босненският сръбски лидер] Милорад Додик и да се подкопае Босна“, каза Волкър.
Като се има предвид, че 70 % от търговията на Сърбия е с Европейския съюз, мнозина в ЕС се питат дали Вучич наистина е ангажиран с принципите на блока или амбицията на Сърбия да се присъедини е мотивирана единствено от икономически нужди.
Вучич води своята вътрешна и международна политика почти като постоянна предизборна кампания – държи опонентите си – и дори партньорите си – нащрек, несигурни за следващия му ход.
Рискът, на който се подлага Вучич, е, че макар политиката му да изглежда прагматична, в крайна сметка международните партньори на Сърбия могат да го възприемат като ненадежден.
„Да останеш на оградата не е лесно“, казва Иван Кръстев. „В известен смисъл ставаш твърде уязвим.“
Волкър не смята непременно, че Вучич има конкретна крайна цел. „За човек в неговото положение това е като да караш колело – трябва да продължиш да жонглираш с всички топки, просто за да бъдеш на власт“.
