Никола e сред онези около 3 милиона българи, които през годините напускат страната в търсене на по-добър живот. Причината обаче не е само професионалната, но и по-добрата човешка реализация.
Той е на 42 години. И е гей. Макар че отдавна живее в Амстердам, следи с интерес и внимание всичко, което се случва в България. Затова е ядосан, когато разбира за „закона на омразата“.
В началото на август Народното събрание прие забрана в училищата да се разискват въпроси, свързани с ЛГБТ общността (на лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора). Предложи го „Възраждане“ и беше гласуван с голямо мнозинство.
„Веднага се замислих как бих се почувствал, ако все още живеех в България“, казва Никола. „Тези, които предложиха закона, или са много необразовани, или искат да използват това разделение на обществото за собствена облага. И в двата случая е много лошо.“
Свързахме се Никола, тъй като той е сред онези представители на ЛГБТ общността, които са си тръгнали от България – огорчени и неразбрани, непълноценни. Някои групи в българското общество, които са настроени против ЛГБТ общността, призовават точно към това – ако си различен, напусни страната. И той я напуска.
„Вече съм мъж на 42 години. Имам своето място и съм се самоопределил отдавна, но не мога да зачеркна травмата. Винаги е трябвало да нося маската си в това общество, за да бъда приет и обичан“, казва Никола. И в България, а и докато е живеел в Москва, е трябвало да променя местоименията, ако разказва на колегите си как е прекарал уикенда, къде е ходил с „приятелката си“, а не с приятеля си. „Защото беше немислимо да кажа, че живея с мъж, че излизам с мъж. А това е комуникация, която я има в живота ни всеки ден.“
Казва, че животът му щеше да бъде много по-различен, ако беше останал в България. „Ако бях останал, вероятно все още щях да се крия. Нямаше да бъда пълноценен и цял човек.“
Да бъдеш ЛГБТ в Русия
От 2009 до 2011 г. Никола живее в Москва. Изпращат го там от компанията, в която работи по онова време. „Тогава [Владимир] Путин не беше президент на Русия, беше [Дмитрий] Медведев. И въпреки че обществото там не беше отворено към ЛГБТ хората, имаше известно толериране на тази общност. Имаше няколко клуба в Москва, в които се срещахме. Те бяха нелегални, но съществуваха.“
През 2013 г., две години след като Никола си тръгва от Москва, там въвеждат забрана на „ЛГБТ пропагандата“ сред деца. А 10 години по-късно ЛГБТ прояви са забранени изобщо в Русия и започват преследвания и арести на хора, свързани с тази общност.
„Сега, когато говоря с мои приятели в Москва, те ми разказват, че повечето клубове са затворени, а други съществуват, но вече не като ЛГБТ места. Невъзможно е.“
В България поправката в Закона предучилищното и училищното образование беше приета много бързо. Първото гласуване на законопроекта мина със 154 гласа „за“, 8 „против“ и 9 „въздържал се“. „Против“ бяха само 7 депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и един от ГЕРБ. „Въздържал се“ бяха петима от ПП-ДБ и четирима от ГЕРБ. При второто гласуване ПП-ДБ се обяви ясно против.
„Бях смаян да видях колко лесно се прие този закон от нашия парламент.
„Бях смаян да видях колко лесно се прие този закон от нашия парламент. Почти никоя партия не се противопостави. Дори тези, които имаха в програмата си много ясно изразена позиция за подкрепа на ЛГБТ общността. За съжаление, изглежда, че не би било толкова трудно да се приемат и други закони, които разделят обществото и насаждат омраза“, казва Никола.
Амстердам, където не е трудно да си щастлив
„При първата възможност избягах от България, защото знаех, че като гей няма да имам пълноценен живот. Можеше да имам хубав живот, но нямаше да е пълноценен. Не можех да остана“, казва Никола.
Едва когато заживява в Нидерландия, Никола започва да се чувства по-добре и разкрива, че е гей. На най-близките си приятели споделя това, когато е на 25 години, а пред семейството си събира смелост да го каже, когато е на около 29-30 години.
„Когато един човек не може да бъде себе си, а губи време и енергия в това да слага фасади, да измисля оправдания и т.н., той няма как да бъде щастлив. Как може някой да мисли, че ставаш гей, защото друг ти е казал, че има такива хора. На самите нас ни трябват толкова много време и усилия, за да го признаем пред себе си и пред най-близките си хора.“
През 2019 г. Никола среща мъж, с когото решават да сключат брак. Правят го година по-късно в Амстердам. Живеят като семейство и до днес. Решили са, че няма да имат деца.
Но когато идват в България, никога не се държат като съпрузи, избягват да се държат за ръка или да демонстрират каквато и да е близост. Защото искат да си спестят знаците на неодобрение и неразбиране от околните или последствията от това за семейството на Никола.
Признанието, че си част от ЛГБТ общността
Никола, който се интересува от всичко, свързано с ЛГБТ общността в България и в света, казва, че различни проучвания сочат, че има нарастване на броя на хората, които се идентифицират като ЛГБТ. Но това е защото в западните държави са създали атмосфера, в която това е съвсем нормално. И дава пример от недалечното минало:
„Спомняте ли си, че по време на комунизма „нямаше“ левичари. Защото в училище ни караха всички да се научим да пишем с дясната ръка. Слагаха ти и ръкавица на лявата ръка, за да не я използваш, докато пишеш. Защо? Защото „така е правилно“. И в момента, в който премахнаха тези ограничения, нарасна броят на левичарите в България. Подобно е с ЛГБТ хората у нас и в други държави по света. Те не са решили просто да станат такива изведнъж, те са решили да се разкрият в определен момент.“
Процесът на разкриване като ЛГБТ човек тече през всеки ден от твоя живот, сигурен е Никола. Живеем в общество, в което по презумпция всеки е хетеросексуален, и ако не си, трябва да намериш начин да го кажеш.
Абсурдът
Политици и партии, които „защитават“ закона против ЛГБТ „пропагандата“ в училищата, си позволяват да слагат знак за равенство между ЛГБТ хората и педофилите. След приемането на закона в страната се проведоха три протеста против него. Имаше и малобройна демонстрация в защита на поправката, анонсирана и подкрепена от едни от вносителите ѝ – проруската партия „Възраждане“. Ето какво написа лидерът на партията в своя Фейсбук профил преди това.
„Педофилите вече прекалиха! В четвъртък ще протестират за налагане на вето на закона, забраняващ хомосексуалната пропаганда в училищата и детските градини.“
„Абсурдно е някой да си позволи да слага знак за равенство между ЛГБТ хората и педофилите. Не мога да повярвам, че се случва и това няма последствия“, казва Никола.
По думите му, ако партиите и политиците в България, които крещят постоянно „Долу ръцете от децата“, наистина ги е грижа за децата, „може би щяха да видят данните за това на кое място е България по детска смъртност в света, да видят многобройните случаи на насилие в училищата, че деца раждат деца, вероятно заради липса на сексуално образование, да видят всички други вредни влияния, на които са подложени децата в училище и в семейството. Те прехвърлят всичко върху ЛГБТ хората.“
„Бъди си гей, но не ни се навирай“
Това е една от най-често повтаряните фрази от онези, които са срещу правата на ЛГБТ хората. Какво означава да си ЛГБТ и „да не го навираш в лицето на хората“?
Според Никола, когато си част от общество, чиито права са били потъпквани толкова време, нямаш друг избор, освен да показваш, че те има и да изискваш елементарни човешки права. „Ако ние, ЛГБТ хората, имаме тези права, като на всички хетеросексуални хора, няма да „парадираме“. Но те ни отричат. Колкото повече ни отричат, толкова по-силен ще бъде нашият глас“, казва той.
И дава пример, че т.нар. Прайд паради в редица европейски държави са повече празненство и напомняне, че „ние все още не сме напълно равноправни, докато в повечето източноевропейски държави парадът е протест срещу това, че не ни чуват, че искат да ни няма.“
Какво място имат ЛГБТ темите в училище
Централно. Важно е да се говори за ЛГБТ в училище като част от сексуалното образование, което ние не сме имали, и децата в България и в момента нямат. А знанието е сила. Така мисли Никола.
Не съм станал хетеросексуален, защото съм гледал филми с „хетеросексуална пропаганда“
Той е израснал в малък град в България, където никой не е говорил за ЛГБТ хората. Не че такива не е имало. Просто срамът и страхът там, сред някъде между 8 и 10 хиляди човека, които се познават помежду си, винаги са били смразяващи. А мълчанието е било необходимо, за да оцелееш.
„Аз съм гей и от дете знаех, че харесвам мъже. Не станах хетеросексуален, защото съм гледал филми с „хетеросексуална пропаганда“ или защото всички хора около мен, докато растях, бяха хетеросексуални. Затова е нелепо да се твърди обратното. Човек е такъв, какъвто е.“
