Представители на арменската общност в България проведоха шествия в София и други градове. Те изказаха подкрепа за арменското население на Нагорни Карабах, което масово напусна региона, след като Азербайджан пое контрола над него.
В края на септември азербайджанска офанзива доведе до многохилядна бежанска вълна и разпускане на сепаратисткото правителство в Нагорни Карабах. По данни на ООН над 100 хил. бежанци са напуснали региона, който е населен почти изцяло с етнически арменци.
В София шествието се събра пред сградата на Европейската комисия (ЕК). Хората носеха арменски знамена и издигнаха лозунги с надпис „Спрете пропагандата на Азербайджан“, „Не на етническата чистка“, „Мълчанието ви ни убива“, „Спрете Алиев“.
Те скандираха „Съд за агресора“ и „Санкции за Азербайджан“.
„Най-много искаме да няма повече жертви, да се освободят арестуваните и пленниците“, каза една от организаторките на протеста Мери Балеан, цитирана от БТА.
Протестиращите настояват Брюксел да окаже натиск над Азербайджан, за да бъдат спазени поети от 2020 г. ангажименти, да бъдат наложени санкции на Баку, както и да бъде понесена отговорност за „престъпления и нарушения на човешките права, извършени по време на войната през 2020 г. и след нея“.
Шествие се проведе и в центъра на Русе. Там хората прочетоха декларация-обръщение към световните лидери с призив за подкрепа на Армения.
„Ние нямахме какво да предложим на Великите сили и затова Армения, както винаги, остана самичка. Арцах е арменска земя. Тя е пропита с кръвта на нашите предци“, каза отец Дирайр Хадавян, който е свещеник в арменската църква „Света Богородица“, цитиран от БТА.
Арцах е начинът, по който арменците наричат Нагорни Карабах.
Подобни шествия имаше още в Пловдив, Бургас и Варна.
Шествията са част от инициативата „Европейци за Арцах“, което е обединение на арменските общности в Европа. На 1 октомври шествия се проведоха още в редица европейски градове като Брюксел, Лондон, Виена, Стокхолм, Прага, Лисабон и други.
В събота ООН съобщи, че изпраща своя мисия в Нагорни Карабах, която да оцени нуждата от хуманитарна помощ. Арменският премиер Никол Пашинян обвини Азербайджан в провеждане на етническо прочистване в региона и предупреди, че нито един етнически арменец няма да остане в него.
През последните три десетилетия Армения и Азербайджан са водили две войни за Нагорни Карабах. След разпадането на Съветския съюз той е регион с преобладаващо арменско население в рамките на международно признатата граница на Азербайджан.
Първоначално регионът преминава под контрола на етнически арменски сили, подкрепяни от арменската армия, в сепаратистки боеве, които приключват през 1994 г. По време на войната през 2020 г. обаче Азербайджан си връща части от Нагорни Карабах заедно с околните територии, за които арменските сили претендират по време на предишния конфликт.
Тези сражения приключиха с прекратяване на огъня с посредничеството на Русия и разполагането на руски миротворци. Тези миротворци обаче не успяха да предотвратят настъплението на азербайджанските сили.
